Източник: Bobby’s Blog
Снимки: LOGAN WEAVER / Unsplash, English Collective of Prostitutes / Twitter, Rhododendrites, Bojan Cvetanović, CC BY-SA 4.0 / Wikimedia Commons

Понякога хората ме питат защо толкова много ме е грижа за правата на секс работниците. Една от причините е, че гей хората и секс работниците имат много сходен опит със стигмата, дискриминацията и тормоза и нашите борби за права и приемане имат много общо. За мен въпросът е по-скоро защо повече гей мъже не се застъпват за секс работниците? (Този пост ще се фокусира предимно върху гей мъжете, тъй като не съм много добре запознат с опита на лесбийките, транс* хората и други нехетеро, небинарни или нецис хора)

В консервативния малък град, в който израснах, фразата "курви и педали" ("курви" като "курви", а понякога "проститутки") излизаше най-естествено от устата на хората. Често чувах от семейството си, съседите си или случайни хора на улицата как педалите и курвите/проститутките са болни, мръсни или неморални и трябва да бъдат затворени, излекувани, убити или поне невидими. За тези съждения не бяха нужни особени аргументи - все едно бяха очевидни и никой не ги поставяше под въпрос. Аз ги подлагах на съмнение само в главата си, защото ми беше съвсем ясно, че тази омраза към педалите и курвите не се основава на някакви рационални причини или лош личен опит, а на морални възражения срещу неправилния вид секс (анален, орален и по много).

Но, разбира се, педалите и курвите имат много повече общи неща от неодобрението на слабоумните хора в Източна Европа.

История

На днешния ден, 2-ри юни, се отбелязва Международният ден на секс работниците. Той е посветен на деня, в който през 1975 г. 100 френски секс работнички окупират църквата Saint-Nizier в Лион, за да поискат да се сложи край на постоянните глоби, арести, затворнически присъди, тормоз и изнудване от страна на полицията и мафията. Тяхната смела акция бързо става център на вниманието на местните и националните медии и е последвана от подобни акции в други френски градове. Окупацията продължава осем дни, докато полицията принудително не изкарва жените. Въпреки че секс работници са се организирали през вековете и навсякъде по света, за да поискат признание и да се противопоставят на потисничеството, това събитие често се смята за началото на организираното движение за права на сексуалните работници.

Също през юни, шест години по-рано, някои от най-маргинализираните членове на ЛГБТИ+ общността, а именно бездомни младежи, секс работници, транссексуални жени, femme гей мъже и буч лесбийки, се вдигат на бунт в Stonewall Inn в Ню Йорк, за да се противопоставят на арестите и тормоза на общността от страна на полицията и мафията. Историите за неподчинението им бързо се разчуват и скоро към тях се присъединяват стотици други ЛГБТИ+ хора, което води до четиридневни бунтове. Това събитие също често се смята за начало на организираното движение за права на ЛГБТИ+ в САЩ и в международен план.

Почти пет десетилетия по-късно, както движението за правата на секс работниците, така и ЛГБТИ+ движението са се разраснали, добили видимост и влияние и извоювали важни победи. Въпреки това хомосексуалността или някои нейни аспекти продължават да бъдат криминализирани в много държави, а в някои от тях се наказват със смърт. Сексуалната работа или аспекти от нея все още са криминализирани в почти всички страни.

Стигма и срам

Дори в страните, където хомосексуалността и секс работа не са криминализирани, педалите и курвите са силно заклеймени и могат да бъдат подложени на насилие и тормоз от страна на полицията и обществото като цяло, както и да им бъде отказан достъп до социални и здравни услуги.

Гейовете, които са станали сексуално активни преди появата на интернет, имат много сходни преживявания с тези на секс работниците. На нас (важат обичайните disclaimer-и, че не говоря от името на цялата общност) ни се е налагало да обикаляме за секс в паркове, обществени тоалетни, паркинги, задни улички и бани, където рискувахме да бъдем ограбени, изнасилени или пребити, било от полицията, било от хомофоби, представящи се за гейове. Ако бяхме ограбени, изнасилени или пребити, не можехме да споделим в полицията от срам и недоверие към властите. Ако съобщим, рискувахме да бъдем бити или изнасилени, осмивани, уволнявани или разобличавани. Налагало ни се е да крием кои сме от семейството, приятелите и колегите си, които също можеха да ни заплашат с разобличаване или да ни отлъчат. Така сме се научили да разчитаме за подкрепа на себе си, на гей приятелите си и може би на малкото неправителствени организации, които се грижат за нас. Когато сме се борили за правата си, каузата ни беше представена като западна пропаганда от мощното гей лоби, платено от Сорос.

Подобно на нас, секс работниците, независимо дали работят в публични домове, на улицата или като компаньонки, рискуват да бъдат ограбени, изнасилени или пребити по време на работата си, но избягват да съобщават за тези престъпления в полицията поради срам, стигма и недоверие към властите. Ако все пак съобщят за тях, рискуват да бъдат бити или изнасилени, осмивани, уволнявани и разобличавани, или "спасявани" и "реабилитирани". Те крият професията си от семейството и приятелите си, които могат да ги заплашат с разобличаване и отлъчване. Подобно на нас, секс работниците са се научили да разчитат на себе си и на своите колеги и може би на малкото неправителствени организации, които се грижат за тях. Когато се борят за правата си, те биват представяни като пропаганда от мощното сутеньорско лоби, платено от Сорос...

ХИВ

Педалите и проститутките са сред най-засегнатите от ХИВ в световен мащаб, което до голяма степен може да се отдаде на стигмата и криминализирането. По време на набези както в гей барове, така и в публични домове, полицията конфискува презервативи и ги използва като доказателство за "насърчаване на хомосексуализма/проституцията". В резултат на това такива заведения могат да откажат да държат презервативи на територията си, а педалите и проститутките гледат да не носят презервативи в себе си. През 80-те години на ХХ век хиляди гей хора умират, преди администрацията на Reagan да вземе сериозно отношение по въпроса за ХИВ/СПИН. PEPFAR (Спешен план на президента на САЩ за помощ при СПИН) - програма, която осигурява тестване и антиретровирусна терапия на ХИВ-позитивни лица, включително и на лица, предоставящи сексуални услуги, изисква от организациите да подпишат декларация, че са против проституцията, което на практика води до дефинансирането на организациите за защита на правата на лицата, които предоставят секс услуги, и по този начин подкопава усилията за превенция на ХИВ.

Учени, активисти, агенции на ООН и здравни организации отдавна призовават за декриминализиране както на хомосексуалността, така и на секс работата като единствения начин за драстично намаляване на броя на новите случаи на заразяване с ХИВ в световен мащаб.

Педали и курви

Като цяло секс работата не се заклеймява особено много от гей общността. Много педали продават или купуват сексуални услуги редовно или от време на време. Приятели сме с жени, които са или са възприемани като курви.

Единичната подкрепа и непостоянната институционална подкрепа от нашата общност обаче не са достатъчни. Сред мнозина от движението на проститутките съществува усещането, че западните гей мъже в днешно време са толкова обсебени от конформизма и правото си на къщи с бели огради и сватбени торти, че са забравили за всички онези в нашата общност, които не могат - или не искат - да се съобразяват с "правилния вид секс".

We are family…

Целта на този кратък и донякъде повърхностен материал беше просто да даде храна за размисъл на моите приятели педали, които не мислят за правата на проститутките.

Работата е там, че като социална група, която е потискана и заклеймявана заради неправилния вид секс, който практикува, педалите трябва да бъдат по-чувствителни към нуждите на курвите, които са потискани и заклеймявани почти по същата причина.

Ако се възмущавате от отношението към нашите братя гейове в Чечня, Индонезия, Египет или Уганда, тогава трябва да се възмущавате и от отношението към нашите сестри, работещи в сферата на секс услугите и в Русия, Южна Африка, Бразилия, Индия, Обединеното кралство и т.н.

И така, как можете да подкрепите секс работниците? Може би най-доброто, което можете да направите, е да се информирате, да прочетете съответната професионална литература или доклади на международни организации (например Amnesty International) и да се свържете с местна организация на сексуални работници и да ги попитате как можете да ги подкрепите. Ако това не е ваш приоритет, има и други начини, които няма да изискват много време или усилия. Можете поне да харесате страницата във Фейсбук на вашата локална организация на сексуални работници или на глобални такива, като например Глобалната мрежа на проектите за сексуална работа или Red Umbrella Fund, да харесвате и споделяте техните публикации и т.н. - тези неща са от значение за малките организации. Можете да участвате в протест на секс работниците във вашия град, ако чуете за такъв. Понякога протести се организират на 3 март (Международен ден на правата на сексуалните работници), 1 май (Ден на труда и на международната работническа солидарност), 2 юни (Ден на секс работниците) или 17 декември (Ден за прекратяване на насилието срещу секс работниците).

Не вярвайте на "фалшивите новини", че повечето секс работници са жертви на трафик или че легализирането на сексуалната работа води до увеличаване на трафика - няма доказателства в подкрепа на подобни твърдения. Но също така помислете за постоянните начини, по които хомосексуалността и педофилията биват обединявани в една фалшива новина, за да се използва като аргумент да се откажат права и признание на гей хората. Като например, че декриминализирането на хомосексуалността, провеждането на Прайд парад или признаването на еднополовите бракове ще доведе до увеличаване на педофилията или зоофилията...

Не вярвайте на глупостите, че секс работниците, които открито говорят за своя опит, и организациите за защита на правата на секс работниците са "няколко привилегировани бели жени от Запада", които са част от "сутеньорското лоби", финансирано от George Soros. В страни като Индия, Тайланд, Южна Африка, Бразилия или Аржентина има буквално стотици хиляди секс работници, които водят кампании за своите права и признание. Но също така, помислете само за мита за "гей мафията/гей лобито/ЛГБТИ+ лобито" и как то се финансира от същия Soros.

Най-вече обаче, ако ви се случи да общувате със секс работници, отнасяйте се към тях с доброта и уважение, а не с отвращение и съжаление! Помислете как искате да се отнасят с вас хората, които знаят, че сте гей.