Снимка: Glory Daze / Youtube

Докато кротко чакаме да вдигнат ограниченията за свободно купонясване из страната и извън нея, хвърляме жаден поглед назад във времето, когато група освободени млади и ярки личности променят изцяло клубната култура.

Ню Йорк в края на 80-те. Местоположение: Burger King на Times Square. Странно облечен човек се приближава до касата - кльощаво момче с лимоненожълта коса, в сребристи кожени плътно прилепнали панталони и ботуши на висока платформа. С червило на устните, ярки сенки по клепачите, новодошлият безгрижно изважда пари и се обръща към продавача: "Осемдесет хамбургера, моля."

В същия момент цяла тълпа облечена в немислими костюми, се втурва в салона - мъж в костюм на балерина, зелен трол с трето око на челото, парче пица с тънки крака, ангел с огромни крила от бели пера. Започва лудо парти. Подбудителят на цялата тази лудост безкористно танцува на масата под обстрела на полуизядени хамбургери летящи към него.

Тези, които са гледали филма Party Monster с порасналия Macaulay Culkin, най-вероятно вече са разбрали за кого става въпрос. Така наречените "Club Kids“ (клубни деца. — бел.пр.) са шокиращите персонажи, които за една нощ завладяха клубовете и дискотеките в Ню Йорк. Идейният водач на "децата" е двадесетгодишният Michael Alig, който идва в Ню Йорк от провинциален град в Индиана, за да стане известен на всяка цена, също като своя идол Andy Warhol.

Alig израства без баща, а ексцентричната му майка не се интересува особено от сина си. Съучениците и учители не прощават на Michael странностите в облеклото и поведението му и той се превръща в егоцентричен, емоционално нестабилен тийнейджър. Майкъл обаче изненадващо бързо се установява в огромния мегаполис и всичко това благодарение на феноменалния си организационен талант плюс голяма доза смелост и арогантност.

След като се среща с Peter Gatien, собственик на верига нощни клубове, Alig буквално го моли на колене за разрешение да бъде домакин на собствено парти. На плакати и флаери той не се поколебава да напише името на "неподражаемия James St. James" - популярна по това време клубна личност, която той наскоро среща случайно в кафене.

"Неподражаемият" е много изненадан, когато Майкъл му се обажда и му заявява, че той е натоварен с отговорността да бъде водещ на неговото парти. "И ако откажеш, ще те забравя, когато стана известен”. Ето това е аргумент!

Парти вълната започва с гръм и трясък. Стените на изоставената готическа църква, където се намира Limelight, скоро едва побира тълпите, желаещи да съзерцават Club Kids и техния крал - Michael Alig. Въпреки че списание New York Magazine за първи път измисля термина "Club Kids" през 1988 г., сцената се заражда, когато хората зад нощния клуб The World създават магазин в Limelight през 1990 г. Това е период на процъфтяване за Америка.

Хората са готови да плащат за нови, необичайни забавления, а търсенето, както знаете, създава предлагане. Всъщност Alig е първият, който организира тематични партита с костюми. Скоро "децата" се превръщат в истински национални звезди. Цяла Америка научава за тях. Те са интервюирани и канени в различни токшоута. "Защо младите хора навсякъде искат да изглеждат като герои от комикси или извънземни?", се чудят повечето. Наистина, труден въпрос.  

Феноменът на движението “Club Kids“ и имиджът им най-вероятно се обяснява с факта, че в Ню Йорк има много хора, които се чувстват самотни, ненужни и неспособни да намерят своето място в живота. Един вид възрастни деца, които се страхуват да почувстват вътрешната празнота. Светът около тях им се струва, както и на самия Michael, жесток и враждебен.

Той предлага на тези хора различна реалност - ярка, луда, където всеки ден е забавна почивка, където всеки има право да изглежда както си иска, където се премахват половите различия, където никой не се интересува от цвета на кожата и ориентацията. Сред Club Kids има много преставители и на ЛГБТИ+ общността: самите Alig и St. James, гаджето на Alig, DJ Keoki са гей, а клубът също привлича трансджендър общността и етническите малцинства, които американското общество отхвърля в тази епоха. Партитата на Alig се превръщат в своеобразен отдушник за всички, които се чувстват и определят като аутсайдъри.

Движението започва да запада когато Rudolph Giuliani (да, същият от последния филм на Borat) е избран за кмет на Ню Йорк през 1994 г., набелязвайки нощния живот в града с кампанията си за "Качество на живота". Междувременно самият Michael се чувства като безгрижно развълнувано дете и често идва на партитата с пижама на анимационни герои или с бебешка шапка и памперси.

"Създадох свой собствен свят - свят, пълен с цветове, където всеки можеше да играе", - признава той в интервю. "Клубните деца" обаче със своите диви прически и шокиращи костюми, изобщо не играят измислени роли. Те по-скоро се опитват да се покажат, че са истински и да изразят вътрешното си "Аз".

"Като формат за идентичност той беше много достъпен. Не се изискваше голям ангажимент за участие. Определено имаше елитен вътрешен кръг и имаше хора, които определяха стандартите, но всеки можеше да събере погледите и да се появи и да участва; ние бяхме отворена група", споделя артистът Walt Cassidy за списание Another Man. "Когато се появиха "Club Kids", ние внесохме идеята, че нашата идентичност е достатъчна. Не трябваше да правим нищо друго. Беше изпреварващо времето си концепция. Ние бяхме критикувани по начина, по който сега хората критикуват Кардашяните: "Интересни сте, но какво правите?", допълва той.

Касиди поставя този въпрос твърдо в своята книга New York: Club Kids, която описва историята на последната подземна субкултура на аналоговата епоха. Касиди, известен също като Waltpaper е неразделна фигура в новаторската сцена на нощния живот в Ню Йорк през 90-те години, когато тази нова група премахва границите, деконструирайки сферите на модата, музиката, наркотиците, пола, поп културата и медиите. 

Изглежда, че Alig искрено вярва, че с лудите си партита той създава рая на земята - утопично общество на радостни хора без пол и възраст. И той избрира най-простия път за постигане на пълната илюзия за щастие - наркотиците. Техното и хаусът вече се пускат в модните клубове Limelight, Tunnel и Palladium, които са продължение на диско културата, в която не са изключени екстъзи и оргии на дансинга. Екстазито постепенно е заменено от кетамин.

Точно онзи "Special K" от песента на Placebo, който предизвика усещане за безтегловност и продължителни халюцинации. След това идва и редът на хероина. Alig започва да губи все повече контрол над собствените си действия, а партитата му стават все по-мрачни. Той се маскира като самоубиец или като пациент на системи, а на тридесетия си рожден ден организира "Bloodfeast Party", посрещайки гостите си лежащ в локва кръв, докато друг Club Kid изяжда фалшивия му мозък.

Партитата му започват да привлича и вниманието на полицията. "Децата" стават все по-зависими от местните наркодилъри, един от които е Andre "Angel" Melendez - ангел с бели крила, който има фатална роля в живота на Michael Alig. През 1996 г. след като Angel отказва да достави безплатно наркотици на Michael, той заедно с приятеля си Robert "Freeze" Riggs, убиват дилъра.

Първо Freeze го удря с чук в главата, след което Michael го души с възглавница, а накрая сипва в устата му препарат за почистване. Трупът остава в банята на Michael една седмица, през което време той го полива с препарат, за да прикрие миризмата, а накрая го изхвърля в реката Хъдсън. James St. James, който е под наблюдението на ФБР, е принуден да се премести в Лос Анджелис. Припомняйки си онези ужасни дни, той казва, че не е могъл да помогне на Alig, който под въздействието на наркотици разказал наляво и надясно за убийството, което е извършил. Когато тялото на Angel е намерено, Michael е осъден на двадесет години затвор.

Така приключва златната ера на Club Kids, но тяхната история съвсем не приключва. С музиката от 80-те години, партита и гламърът са отново на мода, а много от героите на Alig намират ниша в клубната култура и не само. Трансджендър легендата Amanda Lepore прави свои партита, RuPaul започва популярно драг шоу, Kenny Kenny се занимава с музика, DJ Keoki пуска в престижни клубове.

Дизайнерът Richie Rich заедно с Traver Rains, основават през 1999 година модната къща Heatherette и обещават "да направят всеки американец поп звезда". Брандът официално е разпуснат през 2008, но Ричи и Tравър продължават с други проекти. Относно своето участие в движението “Club Kids” RuPaul споделя пред The Post, "Аз съм от Сан Диего, Калифорния. Знаех, че за да блесне моята звезда, ще трябва да се преместя в Ню Йорк, да стана суперзвезда на Andy Warhol и след това да се върна в Холивуд. Не станах супер звезда на Andy Warhol, но всичко останало е почти така, както го мислех да бъде. Знаех, че Ню Йорк ще усети енергията ми."

Историята на Alig завършва трагично - след 10 години в затвора той излиза навън и отново продължава с нощния живот и наркотиците въпреки няколко курса рехабилитация. Почива от свърхдоза хероин на 54-годишна възраст навръх Коледа през 2020. Открит е от бившия си приятел в апартамента си във Ню Йорк.

Що се отнася до самия James St. James, той се превръща в своеобразен хроникьор на движението Club Kids, публикувайки книгата си Disco Bloodbath през 1999 година. Четири години по-късно гениалният филм Party Monster, разказва за славата и падението на Michael Alig и неговите приятели. Режисьорите Fenton Bailey, който също участва в движението Club Kids, и Randy Barbato канят Macauley Culkin в ролята на Alig и Seth Green в ролята на St. James.

Необичайни костюми, сложен саундтрак, някои от истинските Club Kids в епизодични роли и Marilyn Manson, играещ трансджендърът Christina Superstar, добавят към драмата и правдоподобността на случващото се на екрана. Филмът успява да потопи публиката в атмосферата на вечния купон, където музиката, щурите шоу програми, любовта, наркотиците и смъртта се заменят като картини в калейдоскоп, въртящ се в треперещите ръце на Michael Alig, който просто иска всички да го обичат и страшно се страхува да остане сам.

Последвайте Out.bg в Facebook и Instagram за още новини.