Снимка: Alan Light

Годината 1990 се свързва с космическия телескоп Хъбъл и интернет мрежата, Pretty Woman и Dick Tracy. Също така е и годината на "Vogue".

Мadonna, облечена в бледорозова рокля като сладкиш в стила на Мария-Антоанета, с бяла накъдрена перука с букли и лебедови пера, изпълнява хита си на наградите на MTV в Лос Анджелис. Песента е кръстена не на модното списание, а на термин, чуван често по подиумите на баловете в Харлем. До ден днешен, никое друго изпълнение не хваща модерната гей култура толквоа успешно като нейното. Днес, то е напълно достъпно в YouTube и е кадър-отпечатък от изчезнала контракултура, първо разтърсена от епидемията на СПИН и след това разгромена от политики за идентичност и дигитални движения. Културата, която виждаме, е дръзка, пищна и кичозна. 

Luis Camacho и Jose Gutierez — двама от танцьорите на Madonna, които по-късно стават известни след премиерата на филма и от 1991 Truth or Dare, който документира Blonde Ambition турнето, взимат същите танцови пози, които са хореографирали в музикалния клип за “Vogue” и ги представят на сцената с добавени украшения, които вълнуват пищящата публика. Двамата носят копринени ветрила, които при отваряне издават много приятен звук през тонколоните. Към края на танца, групата се придвижва настрани с миниатюрни стъпки, създавайки впечатлението за поточна линия.

Идеята да представят песента в темата на Франция преди революцията идва от игра на асоциации по време на последните дати от Blond Ambition турнето в Ница. Филмът, който танцьорите трябва да представят с жестове е Dangerous Liaisons. Шест седмици по-късно, корсетът, който Glenn Close носи във филма вече притиска гърдите на Madonna толкова силно, че изглеждат все едно са издялани от мрамор от Bernini. Освен Camacho и Gutierez, други стройни, тъмнокожи гей мъже, облечени в копринени блузи и къси панталонки, допълват таньорския състав. Двете лоялни беквокалистки на Madonna, Donna De Lory и Niki Haris, са издокарани в карамфилено розово и приличат на двете доведени сестри на Пепеляшка. Прожектърът е врху Madonna, но нито един от героите е заменим. Всички те изглеждаха толкова fierce на едно място, че създавха усещането за глутница лъвове. В мига на представлението, двама от тях са били HIV-позитивни. Един от тях, Gabriel Trupin, умира от усложнения от СПИН четири години по-късно. 

Бях на седем години когато гледах живото предаване със сестра ми, докато тя работеше като детегледачка. Все още бях прекалено малък, за да ме привличат други момчета, но в края на шестминутния танц по телевизията, едно безпогрешно усещане започна да разцъфва в мен, космическа естетика начертана от съзвездие от пищност, дръзка женственост и трагедия.

Оригинално публикувана: Medium