Оригинален източник: Milana Nikolova / Emerging Europe

Снимка: Захари Бахаров / Wikimedia Commons

Тази година, в месеца на Прайд, българската ЛГБТ+ общност се сблъска с увеличение на хомофобските нападения и тормоз. Ако се върнем назад в миналото, обаче, България се оказва пионер в легализирането на хомосексуалните отношения.

Българските противници на ЛГБТИ+ движението често твърдят, че всички нехетеросексуални и нецисджендър идентичности са чужди и нови за България.

В действителност още през 1968 г. България е сред първите страни, които декриминализират хомосексуалността - не само в Източния блок, но и в Европа като цяло.

В ранните дни на комунистическата диктатура в България политиката към хората с различна от обществените норми сексуална или полова идентичност се диктува до голяма степен от нагласите, идващи от Москва.

В Сталиновия Съветски съюз такива хора са обвинявани в принадлежност към буржоазията, а хомосексуалните отношения между мъже са били наказвани с до пет години затвор и тежък труд.

През 1951 г. и 1952 г. в България са приети подобни закони, които на теория позволяват да се налагат наказания до пет години принудителен труд на признатите за виновни лица.

Според архивите на Българската комунистическа партия (БКП) обаче законът не е приложен до 1961 г. и дори тогава е бил насочен предимно към публични личности, живеещи в столицата София, които са били обвинени, че демонстрират своята сексуалност и по този начин уж влияят на други хора да се впуснат в хомосексуални дейности.

Първият прайд в София

В отговор през 1963 г. няколко мъже от Националния музикален театър организират шествие в столицата, в знак на протест срещу това несправедливо отношение. По време на събитието, което някои определят като първия прайд в България, мъжете носят екстравагантни дрехи, някои са облечени като жени, и заедно с някои местни жители на София преминават от Централната минерална баня до Горна баня, един от най-реномираните квартали на града, по онова време запазен предимно за комунистическия елит.

Излишно е да споменаваме, че БКП не е очарована от тази проява на свободна воля и обвинява мъжете в "неприкрита манифестация срещу народната власт". Тогавашният министър на вътрешните работи Дико Диков ги заплашва: "Ще унищожим всички, които са като вас."

Шествието от 1963 г. води до групов съдебен процес година по-късно срещу 26 мъже за практикуване на хомосексуални отношения. Много от подсъдимите са високопоставени личности, включително актьорът Георги Парцалев, поп певецът Емил Димитров и неговият предполагаем партньор, авторът на песни Васил Андреев, поетът и преводач Борислав Георгиев и други актьори, режисьори и танцьори - всички те са били в центъра на общественото внимание.

Наред с популярните артисти, други мишени са членове на БКП, като Атанас Свиленов, филмов и художествен критик във вестника на Димитровския комунистически младежки съюз, младежкото подразделение на БКП. Друг е Чавдар Драгойчев, син на първата жена министър в историята на България - Цола Драгойчева.

В обвинителния акт се казва: "Повлияни от упадъчния Запад, обвиняемите станаха вносители и пропагандатори на уродливия западен морал, те непрекъснато възхваляват западния начин на живот и заявяват, че на Запад има любов между мъже и мъже и между жени и жени."

Твърди се, че по време на съдебния процес Георги Парцалев, един от най-популярните и легендарни комедийни актьори в България, е попитал съда: "Какви хора сте вие? Оправихте ли България, че се опитвате да оправите това, което правим в спалните си?".

Актьорът не получава присъда в затвора, защитен от високия си статус и приятелството си с дългогодишния комунистически диктатор на страната Тодор Живков, за когото се твърди, че многократно се е опитвал да уреди брак (с жена) на Парцалев, за да "излекува" сексуалната му ориентация.

На същия процес Свиленов, защитавайки се, заявява: "Тези, които вие наричате прокълнато племе, са дали на човечеството хора като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Чайковски и Оскар Уайлд."

Експерименти

Повечето от по-малко известните мъже, изправени пред съда, са осъдени на от две до пет години принудителен труд. Много от мъжете са подложени на медицински експерименти, разделени на две групи, от които на едната е инжектиран тестостерон, а на другата - естроген. На мъжете били показвани провокативни снимки на други мъже, след което им било инжектирано вещество, предизвикващо гадене и повръщане.

"По време на експеримента се опитваха да ни промият мозъците, за да харесваме жени, и едно-две момчета казаха, че лечението им е подействало и че сега харесват жени, но не след дълго се върнаха към мъжете", казва в интервю през 2009 г. оцелелият тогава 58-годишен Любчо Младенов, познат и като Лолита.

Младенов, на когото насилствено са инжектирали естроген, добавя: "14 години след експеримента ми откриха аденом на хипофизата. Лекарите обясниха, че това е тумор, който се е появил в резултат на въпросното неправилно хормонално "лечение"."

Пълният провал на експеримента в крайна сметка довежда до това сексологът Тодор Бостанджиев да обяви хомосексуалността за "нелечимо психично заболяване" и по тази причина, според него, той не трябва да се наказва толкова строго, колкото е очертан в тогавашния закон.

До голяма степен благодарение на това заключение България впоследствие декриминализира хомосексуалността през 1968 г.

През 1968 г. Бостанджиев, заедно с психолозите Никола Шипковенски, Емануил Шаранков и Коста Заимов, подготвя доклад за ЦК на БКП, в който призовава хомосексуалността да бъде напълно легализирана, като твърди, че: "Половите сношения между пълнолетни лица по взаимно съгласие и при условия, които не нарушават обществения морал, не трябва да бъдат забранявани или преследвани".

На 1 май 1968 г., повече от година преди бунтовете Стоунуол в Ню Йорк, Наказателният кодекс на България е преразгледан и хомосексуалността става напълно законна.

Въпреки че е участвал в жестоки и научно необосновани експерименти със сексуалната ориентация на хомосексуалните мъже и обявява хомосексуалността за психично заболяване, Бостанджиев в крайна сметка допринася за значителното смекчаване на отношението на БКП към ЛГБТИ+ българите.

По това време, с малки изключения, повечето от събитията, свързани с обвиненията, съдебните процеси, шествието на Националния музикален театър по улиците на София, експериментите и дори декриминализирането и легализирането на хомосексуалността, остават скрити за общественото внимание, особено за живеещите извън столицата.

Много от подробностите за случилото се през 60-те години на ХХ век стават публично достояние едва след разсекретяването на архивите на БКП и след като засегнатите от събитията получават свободата да говорят открито след падането на комунистическия режим.

Отново мишени

За тези, които не са запознати с проблемите на ЛГБТИ+ общността, както ужасяващите подробности, така и прогресивните (за онова време) решения от 1966 г. и 1968 г. остават неизвестни, като мнозина все още твърдят, че ЛГБТИ+ идентичностите са. нова "тенденция" или "мода".

Уви, ЛГБТИ+ общността в България отново се превърна в мишена. Когато на 15 май в морския град Бургас се проведе първият Прайд, анти-прайд бунтарите превъзхождаха участниците и ги заплашваха и дори изгориха ЛГБТИ+ знамето.

В дните преди и след началото на Прайд месеца имаше още няколко случаи с конфронтации. Две ЛГБТИ+ пространства в София бяха нападнати с яйца и облепени със стикери с хомофобски лозунги.

По време на четенето на детската книга "Мравин и планетата Гора" на 25 май, първата българска детска книга, в която има родители от един и същи пол, група мъже, облечени в черно, се опитаха да сплашат присъстващите. На 6 юни група младежи, облечени по същия начин, влязоха на прожекцията на филм на ЛГБТИ+ тематика, част от Sofia Pride Film Fest '21, като също имаха за цел да сплашат публиката.

В цялата страна голям брой билборди, посветени на Прайд месеца, бяха изпочупени. И все пак, София Прайд се проведе на 12 юни и премина без инциденти.

Последвайте Out.bg в Facebook и Instagram за още новини.

Споделете вашите новини и истории на spillthetea@out.bg.