Снимки: Слава Дойчева / "Брак"

Срещаме се с талантливата режисьорка и актриса Слава Дойчева, за да ни разкаже за "Брак" - разтърсващият и смел късометражен филм, който така умело улавя усещането да криеш части от себе си от най-близките. Горещо препоръчваме филма на всеки от нашата общност и с радост споделяме, че вече е достъпен за свободно гледане в чисто новата платформа за късометражни филми “Cult Shorts”.

КОСТА: Онлайн ти определяш “Брак” като "филмът благодарение на който аз отново имам крила". Как се чувстваше докато го създаваше и как се чувстваш сега?

СЛАВА: Понякога се смущавам да говоря за разкриването си като прераждане…но "Брак" беше точно това. Разказах историята си и се освободих от нея. Свалих огромна, непосилна тежест от себе си… Но не изведнъж, а на етапи - с написването на сценария, с това някой да го прочете, с кастинга, срещата с екипа, снимките, монтажа, премиерата, фестивалите…Всяка стъпка беше трудна, но важна. Сега пускането му онлайн като че ли е финалният етап. Целият този страх постепенно се замени с радост и сила.

КОСТА: В България твоят филм дава една нова, смела и искрена посока на киното с ЛГБТИ+ тематика. Имаше ли примери, които те насочваха, че това кино е възможно и нужно?

СЛАВА: Не си спомням при правенето на “Брак” да съм имала категоричен пример, но има два филма към които периодично се връщам и които са близко до усещанията ми за това как се разказва ЛГБТИ история. Това са Weekend на Andrew Haigh и Tomboy на Céline Sciamma…Предполагам, че общото е някаква нежност в погледа към всички герои…

Очаквам с нетърпение времето в което България ще може да се похвали с много разнообразно ЛГБТИ кино и режисьори…

КОСТА: Кое беше най-лесното и най-трудното от създаването на "Брак" за теб?

СЛАВА: Най-лесно достигах до емоциите си, особено гнева… и всъщност най-трудната част беше когато трябваше да се абстрахирам от тях, за да мога да погледна по-обективно дали нещо работи или не.

Труден беше и кастингът за ролята на сервитьорката, месеци наред се оглеждах по улици и заведения, срещах се с всякакви готини актриси и не-актриси, докато в последния момент Мартина Апостолова сама не се появи и не си зае мястото, като че ли е най-простото нещо на света.

КОСТА: Темата със семейството е страхотна, защото често около най-близките е невъзможно да бъдем себе си. Каква е символиката на сватбата за теб?

СЛАВА: На най-инстинктивно ниво, присъствието на един куиър човек на стандартна (българска) сватба е челен сблъсък на два трудно съвместими свята….

Зародишът на "Брак" се появи, разбира се, на една точно такава класическа сватба. От дете не бях ходила на сватби и нямах никаква психическа подготовка…Това, което ме удари тогава, беше мисълта, че всички тези хора са там за да отпразнуват и благословят публично една любов…и че това на мен никога няма да ми се случи, независимо колко голяма е моята любов и колко искам да я споделя с тях. Една приповдигната "Бяла роза" и бях съкрушена…

Но човек вижда това, което търси или очаква…правейки "Брак" си дадох сметка колко различни мотиви има скрити в действията на всеки присъстващ.

Сватбата е много концентрирано събитие, каквито и разбирания да има всеки за нея, тя предлага много благодатно поле за напрежение, за разминавания в очакванията и конфликти. А това е златна мина за всеки режисьор…

КОСТА: Без да издавам много… като хореограф много ме зарадва сцената с танца на Яна и музиката там! Можеш ли да ни разкажеш малко за този момент?

СЛАВА: Не знаеш колко ме радва пък мен, че точно хореограф като теб я оценява…Защото самата сцена е свързана със смущението, но и съкровеното желание на нетанцуващия човек…Човекът, който още не се е наместил в кожата си, който се страхува да бъде видян…

За мен тази сцена е сърцето на филма. В нея, и аз и Яна сме най-уязвими и най-истински. И има много, много копнеж…по свободата, по истината.

Когато пишех сценария, вкарах тази сцена инстинктивно, не си давах сметка докрай колко е ключова. И за разлика от всички други епизоди, в подготовката нямаше много ясен план как да я заснемем, защото аз нямах идея как ще се пусна да танцувам…

Мисля, че се получи това, което е, защото си оставих свободата просто да бъда…И всички останали елементи си бяха на мястото. Светлината, например, беше магическа…

Тук е мястото да благодаря на Мартина, която ми помогна при избора на парчето, на оператора ми Кирил Проданов, който като истински партньор ме усещаше без думи и танцуваше с мен, и на продуцентката ми Ралица Петрова, която в правилния момент ми натика един шот уиски в 10 сутринта…

КОСТА: Какво предстои при теб през 2021?

Много, много се надявам да се състои жива премиера на новия ми филм "Черупки". Вълнувам се от срещата с публиката, това беше от най-ценните подаръци покрай "Брак".

Точно тези дни завършвам монтажа на едно филмче за Действие, в което пробвам съвсем нов формат на разказа и което ще бъде пуснато направо в социалните мрежи. Интересно ми е как ще бъде възприето.

През следващите три месеца съм на творческа резиденция в Базел и тъй като всичко е затворено имам време да помисля с какво да продължа напред…Надявам се до края на 2021г. да имам нов филм.

"Брак" е достъпен за свободно гледане в Cult Shorts, платформа за късометражно кино от Димитър Янгеловски, Андрей Илиевски, Невелин Вълчев и Елена Героска, която цели да бъде истински дом за филмите след фестивалното им турне. 

Гледайте го тук и последвайте Cult Shorts в Facebook и Instagram за следващите филми:

Последвайте Out.bg в Facebook и Instagram за още новини.