Снимка: cottonbro / Pexels

Коледа е празникът, на който традиционно семейството се събира в дома. В един идеален свят, всички хора биха имали дом, топлина и хора, които ги обичат. Горчивата реалност показва, че и тази Коледа много хора прекарват празниците без дом, без семейство, без усмивки и без хора, които ги обичат.

Едни от тези хора са онези, които имат дом, но не са желани там. Това са онези хора, чиито родители и близки не приемат тяхната сексуалност и същност и не ги желаят у дома и в живота си.

Тази година, по случай празниците, които символизират вярата в доброто, си пожелаваме това да се промени, защото смятаме, че вярата, за разлика от религията, е преди всичко любов. Вярата е възможността да откриеш най-доброто в себе си и в другите. Вярата не е отхвърляне и нараняване, в името на политически амбиции.

Така бихме имали по-малко хора, които ще бъдат гонени от домовете си, само защото са това, което са. Бихме имали по-малко хора, които страдат и живеят в страх, само защото обичат човек от собствения си пол.

В последните две години ЛГБТИ хората в България са постоянна мишена на организации, които крият своята религиозно-политическа анти-ЛГБТИ дейност зад граждански инициативи. Това се отразява и на нарастващия процент на неприемане на ЛГБТИ хората в България. Ние сме убедени, че вярата е любов и си пожелаваме онези, които насаждат омраза, да помислят за всички деца и за всички семейства в България, за всички вярващи хора, за всички, които имат нужда от обич – те не са само хетеросексуални. Те са нашите роднини, колеги и приятели. Те са тези, които обичаме.

По този повод, публикуваме превод на писмото на писателя Armistead Maupin, което той пише до майка си през 1977. Роден в консервативно семейство, Maupin решава да разкрие на родителите си неговата истинска същност, след като разбира, че собствената му майка е част от религиозно-консервативна кампания "Спасете нашите деца".

Целта на тази кампания е да отмени законодателни промени, които слагат край на дискриминацията срещу хомосексуалните хора и основната манипулация използвана в нея е твърдението, че децата ще се "научат" да бъдат хомосексуални. Тази умела манипулация, която не отговаря на научния консенсус по темата се използва и днес, включително и в България, поставяйки живота на ЛГБТИ+ хората в риск и насаждайки омраза срещу тях в обществото.

Armistead Maupin е автор на поредица от книги, които описват живота на така наречените "различни" в Сан Франциско. Неговите творби вдъхновяват създаването на телевизионната поредица Tales of the City, чиято последна част излезе миналата година. Всички части от поредицата са достъпни в Netflix.

Весели празници от нас! Прочетете писмото тук и ни последвайте в Facebook и Instagram:

"Скъпа мамо,

Извинявай, че отдавна не съм писал. Всеки пък, когато се опитам да пиша на теб и татко, осъзнавам, че не казвам нещата, които са ми на сърцето. Щеше да е разбираемо, ако ви обичах по-малко, отколкото ви обичам, но вие си оставате мои родители, а аз ваше дете.

Имам приятели, които мислят, че е глупаво да пиша това писмо. Надявам се, че грешат. Надявам се, че техните съмнения са заради родители, които ги обичат по-малко, отколкото вие мен. Надявам се, че точно ти ще разбереш това писмо като постъпка от любов, като знак на моята несекваща нужда да споделям живота си с теб. Предполагам, че нямаше да ти пиша, ако не ми беше казала за участието си в кампанията "Спасете нашите деца". Това най-вече ме накара да осъзная, че е мое задължение да ти кажа истината, че твоето собствено дете е хомосексуално и никога не съм се нуждаел да бъде спасяван от каквото и да е, освен от жестоката  и невежа набожност на хора като Anita Bryant.

Съжалявам, мамо! Не за това, което съм, а за това как се чувстваш в момента. Аз познавам това чувство и съм го изпитвал през целия си живот. Погнуса, срам и недоверие – отхвърляне заради страха от нещо, което винаги, още от дете, съм знаел, че  е толкова естествено за моята същност, колкото и цветът на очите ми.

Мамо, мен никога не са ме "подмамвали". Никога не съм бил "обучаван" от обигран хомосексуален човек. Но, знаеш ли какво? Иска ми се да бях. Иска ми се някой по-възрастен от мен и по-мъдър от хората в Орландо, да ме беше дръпнал настрани и да беше казал: "Всичко е наред с тебе, дете. Като пораснеш можеш да станеш доктор или учител, като всеки един от нас. Не си луд, болен или лош човек. Можеш да успееш, да бъдеш щастлив и да намериш себе си сред приятели – всякакви приятели – на които изобщо не им пука с кого си лягаш. И най-важното, можеш да обичаш и да бъдеш обичан, без да се мразиш за това."

Но никой, никога не ми го е казвал това, мамо. Трябваше сам да го разбера, в града, който се превърна в мой дом. Вероятно ще ти е трудно да повярваш, но в Сан Франциско е пълно с хора, и хетеро, и хомосексуални, които изобщо не се интересуват от сексуалността на човек, когато преценяват неговите качества.

Тези хора не са радикализирани или странни, мамо. Те са продавачи, банкери, дребни възрастни дами, хора, които ще ти кимнат  и ще ти се усмихнат в автобуса. Хора, които не те гледат със снизхождение нито те съжаляват . Посланието им е толкова просто: "Да, ти си човек. Да, аз те харесвам. Да,  нормално е да ме харесваш и ти."

Знам какво си мислиш в този момент. Питаш се: "Къде сгрешихме? Как позволихме това да се случи? Кой от нас го направи такъв?"

Не мога да ти отговоря на тези въпроси, мамо. Като цяло, изобщо не ме интересува. Всичко, което знам е следното: Ако ти и татко сте отговорни за това, което съм, тогава ви благодаря с цялото си сърце, защото това ми дава светлина и радост в живота.

Знам, че не мога да ти кажа какво е да си гей, но мога да ти кажа какво не е.

Не е да се криеш зад думите, мамо. Думи като семейство, почтеност и християнство. Не е да се страхуваш от собственото си тяло и от удоволствията, които Бог е създал за него. Не е да съдиш своя съсед, освен ако не е отчайващо глупав или груб.

Това, че съм гей ме научи на толерантност, състрадателност и смирение. Показа ми безкрайните възможности, които  ни дава животът. Събра ме с хора, чиято страст, доброта и чувствителност постоянно ми дават сила.

Събра ме с ново семейство – семейството на човечността, мамо, и на мен ми харесва тук, наистина ми харесва.

Нямам повече какво да кажа, освен това, че аз съм същият Майкъл, когото ти винаги си познавала. Просто сега ме познаваш по-добре. Никога нищо не съм направил със съзнанието  да те нараня, никога няма и да го сторя.

Моля те, не се чувствай длъжна да ми отговаряш веднага. За мен е достатъчно да знам, че повече няма да лъжа хората, които са ме научили да ценя истината.

Мери Ан изпраща поздрави.

Всичко е наред на Барбъри Лейн 28.

Твоят любящ син"