Снимки: Личен архив

Както гласи изтърканата, но много точна фраза, да, сексът е супер... но помните ли първото си отиване на клуб след падането на ограничителните мерки през лятото на 2020-та? Ясен Згуровски го помни добре.

„Когато падна локдауна, първото парти беше като посрещане на Нова Година. Направихме една от онези вечери, които продължават до сутринта и не искаш да се прибираш. Толкова много се раздадохме и ние зад пулта, и публиката.“

Само по гласа, с който разказва тази случка, може да отгатнете колко важна част от живота му заемат музиката и клубовете. Обратното също е в сила. Ясен е един от хората, оформили българската клубна сцена.  Историята му започва в митичния софийски клуб „Спартакус“, продължава в редица други места, възкръсва с партита We Like Kitsch в „Жул Верн“, а в момента продължава в софийския бар Tell Me, където той отговаря за музикалната програма.

Но зад диджейския пулт ще ви посрещне друго лице ‒ Жулиета Интергалактика. Персона, която за мнозина, няма нужда от представяне. Трудно би могло да има по-подходящо име за алтерегото на Ясен. Жулиета и той са две галактики, а пространството между тях е нагнетено с толкова много енергия. В това огромно интергалактическо пространство е всичко, което създава хармонията между тези на пръв поглед различни лица ‒ от цветните нощни партита на Жулиета, до тишината в дома на Ясен, където той рисува картините си.

Повече за тази безкрайна Интергалактика ще разберем от самия Ясен. 

В началото бе „Спартакус“

Тя е цветна енергия, която днес танцува зад пулта под звуците на електронната музика. Но преди да стане Жулиета Интергалактика, тя е Мис Жулиета. Пътят ѝ започва от легендарния „Спартакус“, където тя е един от изпълнителите в програмата от средата на 90-те до началото на следващото десетилетие. Паралелно с това, Ясен е студент. След като се дипломира, започва да работи по специалността си и постепенно рисуването го поглъща все повече. Мис Жулиета остава на заден план, докато в един момент изчезва в миналото. За малко...

„Преди около шест години се увлякох по музиката и ми се искаше да пускам моята музика когато отида на парти, да си танцувам танците, които харесвам. Тогава се върнах към образа на Жулиета, защото това ми помогаше да се отпусна в първите ми опити на DJ. Когато бях съвсем друг образ, беше по-лесно да правя неща, за които иначе бих се притеснявал. Обичам да съм Жулиета зад пулта, тогава усещането е по-завършено и по-пълно.“

Мнозина сме слушали разкази за годините на „Спартакус“, но онзи, който е участвал в създаването на този свят, може най-добре да ги опише.

„Сега има много и различни клубове за всеки, а тогава клубовете бяха по-малко и сякаш всеки беше алтернативен по свой собствен начин. Нямаше толкова мейнстрийм музика, а лъскавите клубове бяха по-малко. Имаше ъндърграунд клубове, които предлагаха по-различен тип развлечение. Тогава навлизаше електронната култура с всичките си разновидности, самата публика много обичаше да експериментира с външен вид и с музика. Пънкари, рейвъри и всички останали се събираха на едно място. Всяко излизане на клуб беше някак по-пищно, свързано с подготовка и очакване. А може би и аз съм бил по-млад и така съм виждал нещата...“

Ясен не е по носталгията по миналото. Споделя, че живее в настоящето и е оптимист за сегашното състояние на родната клубна сцена. Въпреки това споменава липсата на алтернативни клубове и ъндърграунд икони, които са важна част от всяка клубна сцена. „Но това постепенно се случва, по мои наблюдения. Има неща, които не съм предполагал, че ще ги има, в България почват да идват диджеи които не съм вярвал, че ще дойдат някога.“

Говорейки за алтернативни места, Ясен се връща към партитата We Like Kitsch, които той и негови колеги организират в несъществувващия вече клуб „Жул Верн“. Това е и мястото, където Мис Жулиета възкръсва като Жулиета Интергалактика. Тогава според Ясен, за първи път се е усетило зараждането на една нова куиър общност ‒ публика, която вече не посещава само отбрани за нея места, а е част от цялата клубна сцена и я обогатява.

„След появата си може би преди пет години, тази публика стана все по-голяма, хората я опознаха и тя вече е добре дошла на много места, независимо от тяхната насоченост. Хората видяха че тя придава много цвят и настроение.“

Жулиета зад пулта

Един съвет, ако попаднете на нея в някой клуб, не ходете да я питате „Кога ще почне чалгата?“ Попаднали сте на грешния диджей. Сетовете на Жулиета обединяват електронната музика, диското, рока, пънка. Тази симбиоза, резултат от музикалния вкус на Ясен, формирал се в тийнейджърските години, е най-близката до самия него и до Жулиета.

„Това са критериите ми ‒ музиката да е закачлива, да има нещо агресивно, но и палаво в нея, да мога да си я представя като танц. Обичам докато пускам зад пулта, да танцувам. Много от музиката, която пускам, е нова за публиката и така по някакъв начин успявам да предразположа хората.“

Как един човек, чиято работа е да бъде сред хората, да черпи и да дава енергия, запазва самообладание, когато тишината влезе в клубовете? Също като мнозина, Ясен преминава през известни трудности по време на карантината през последната пролет.

„По време на първия локдаун имаше един момент, в който вече не издържах, бях съсиспан. Липсваха ми хората и партита. Тогава имах три появявания като Жулиета онлайн, но това е много различно ‒ когато няма танцуващи хора пред мен, удовлетворението не е същото. Лятото след падането на мерките бях толкова зажаднял за партита и за танци, а и самите клубове, че програмата ми се напълни. В тези периоди имах понякога по две или по три партита на седмица. Бързо успях да наваксам. Имах много събрана енергия и музика.“

Съветът му към всички, за които затварянето по домовете е предизвикателство: да не се оставят да бездействат. За него самия почивката на Жулиета е означавала повече време за Ясен, затова се захваща с едно от многото си други занимания ‒ рисуването. Накрая на периода си дава сметка, че е прекарал по-голямата част от него в творене.

Ясен пред платното

„Аз имам късмета, че освен Жулиета, съм и Ясен. Когато творя, нямам нужда от  хора около мен, имам нужда от спокойствие, да мисля, да гледам в една точка, да медитирам. Това е най-важното в работата ми на художник. По време на локдауна много рисувах. Рисуването ме кара да губя представа за времето и веднъж започна ли, мога да не си лягам с дни.“

Изкуството и музиката са две неделими части от интергалактиката на Ясен. Един от жанровете, които го увличат, е попартът. Привлечен е от ярките цветове и символи. Вижда в него свободата да избяга от натуралистичното рисуване и да вкара история в картината. Този метод се проявява още в началото на творческия му път.

„Моите първи прояви като художник бяха илюстрации. Дълги години рисувах само илюстрации за текстове и когато рисуваш нещо такова, трябва да вкараш история в произведението. Не можеш просто да вземеш образ от текста и да му направиш портрет. По-интересно е, когато видиш една рисунка, да се потопиш в някаква история без да си прочел текста. В поп арта това го има.“

Lockdown Vol. 2? Не и за него.

Макар клубовете да са отново затворени, а събитията отменени, Ясен продължава. Следващия месец му предстои откриването на Sofia Queer Forum, който ще продължи от 28 декември до май 2021 г., а в програмата са включени изложба, интервюта, дискусии, партира и пърформънси, които засега не е ясно под каква форма ще се проведат. Ясен и художничката Боряна Росса, са куратори на тазгодишното издание, посветено на историята на драг културата у нас и по-специално нейното зараждане през 90-те години.

„По това време се появява драг културата в България. Преди това, ако я е имало, тя се е случвала на частни събирания под формата на карнавали и домашни партита. Но в началото на 90-те се появяват първите драг артисти и то съвсем официално като част от програмите на Дирекция "Музика и забави". По-късно, към средата на десетилетието, драгът става по-широко разпространен. Идеята на този форум е да се създаде един архив. Годините минават, самите артисти вече забравят какво е било, а тази история е важна и смятам, че трябва да се положи началото на нейното описване.“

Или по друг начин казано, Ясен и Боряна ще покажат пътя, който сме изминали, за да могат днешните драг кралици да са това, което са. Защото познаването и помненето на историята е съществен елемент за всяка ЛГБТ общност, която желае да има свой облик и да отстоява себе си. Защото нищо не започва от днес.

Вървим към края. Колкото и да искам да избегнем определени теми, една новина за проява на хомофобия от последните дни, стигаща до заплахи за убийство, налага навлизане в тази горчива актуалност. Думите на Ясен обобщават всичко.

ДИЛЯН: В едно твое интервю споделяш, че не си имал проблеми с неразбиране и отритване по време на младостта ти. Бил си заобиколен от любов в семейството, в училище, на улицата. Има обаче много млади момчета и момичета, които нямат този късмет. Какво би казал от днешната ти позиция на всички момчета и момичета, които се сблъскват с хомофобия на ежедневно ниво, било то в семейна, училищна или друг вид среда?

Я.З.: Трудно ми е да кажа, защото моите родители са ме стимулирали да развивам качествата си и да съм уверен в тях. Затова успявам да не се поддавам на нещата, които не ми харесват. При мен като артист е нормално да съм в среда на широкоскроени и щастливи личности. С неприемане се сблъсквам в социалните мрежи, не директно към мен, а към ЛГБТ общността като цяло. Хората са странни, не опитват да живеят в разбиране и любов, а търсят виновник за сивия си живот. Това е хомофобията. Една глупост, от която се възползват няколко човека, за да да манипулират масата. А ние сме по-различни, обичаме да сме щастливи и да го демонстрираме. Правим света шарен. Затова, не се притеснявайте от това, което сте. Припомнете си какви лични качества притежавате, в какво сте силни, с какво сте по-ралзични от останалите и работете върху това. Припомнете си, че сте уникални. 

Последвайте Жулиета / Ясен в Instagram / Facebook и Out.bg в Facebook / Instagram. Очаквайте още информация за Sofia Queer Forum съвсем скоро.