Снимки: Иван Александров

През следващите няколко месеца, докато стоим по къщите, пътуването остава една мечта за 2021 година. За да не забравяме колко специално може да бъде то и за да се разсеем, ви запознаваме с Иван Александров, който ще сподели вълнуващите си приключения от различни кътчета на света.

Мечтаех да стана йога учител, още от както бях на 15 години. През Април 2016 съдбата ми се усмихна, когато спечелих стипендия да посетя курс за йога учители в Ришикеш – красиво и духовно градче, сгушено в Хималаите, разположено по протежението на река Ганг. 

Не, не беше луксозното, ориенталско пътуване, което сме виждали по филмите. Нямаше кой да ме храни с грозде и да ми прави вятър с палмови листа на гондола, докато отпивам плодов нектар. Беше най-големият културен шок, който съм изживявал досега – симбиоза между хора и животни, дезорганизация на пътното движение, тълпи от хора, крави, маймуни, мишки, комари, змии, вегетарианска храна, шум, живот, слятост с природата. Сетивата ми се бяха изострили – може би заради коренната промяна на начина ми на живот, ставането в 5 сутринта, или къпането с ледено-студена вода. Но това е Индия – истинска, цветна, неподправена, земна и духовна. 

Поглеждайки назад, мога ясно да анализирам цялото пътуване и да видя как това допринесе за човека, който съм сега и човека, който искам да бъда. Въпреки културния шок, вярвам, че когато хората излязат от зоната си на комфорт (в умерени количества!), се случват хубави неща. Клише или не, това се случи и с мен. Плувах в свещената река Ганг, посетих ашрам, запознах се нова култура и с хора от целия свят, създадох нови приятелства, осъзнах много неща за себе си, бях вегетарианец за месец, медитирах в планинска пещера и разбрах, колко бързо минават моментите на авантюра. Като се абстрахираме от това, че индийците имат съвсем различна култура от тази в Европа, има много неща, които можем да научим от тях: 

Свързаността с природата

Маймуни, крави, кучета, котки, змии и всякакви други животни живеят в симбиоза с хората в Ришикеш. Това прави впечатление на всеки посетител, но за коренното население, това е ежедневие. Всеки, поел по своя път, грижейки се за собствените си задачи. Никой не пречи на никого. 

Духовността

Не, не говоря за следване на дадена религия. Под духовност имам предвид чувството, че човекът не е най-висшето създание във Вселената, любовта към всеки изгрев и залез, насладата от храната, от това че дишаме, че сме здрави, че сме успешни и благодарността– към Вселената, към по-висшето от нас. Индийците ценят духовността си. В много от техните очи видях предприемчивост, борбеност за живот и смирение към обграждащия свят – осъзнаване, че човекът е една малка и несъществена част от природата. 

Липсата на тревоги

Може би поради духовността и свързаността с природата, или не, Индийците са спокойни хора. Те вярват, че нещата винаги се нареждат и трудностите ни се случват, поради причина, тест, който трябва да преминем и благодарение на който ще сме по-силни и можещи в бъдеще. 

Индия е лично изживяване и осъзнатост. Индия е магия. Бих ли се върнал? Категорично да!

Очаквайте следващото издание на #OutVoyage скоро и последвайте Иван в Instagram и Out.bg в Facebook и Instagram.