Снимки: Flickr

Всичко започва от гнева на едни притиснати в ъгъла хора, малко луди, и безумно смели, които една вечер през 1969 г. осъзнават, че ако те сами не поемат нещата в свои ръце, никой друг няма да го направи. Това се случва на 27 юни в Stonewall Inn - малък бар в Гринуич Вилидж и ключово място за местната ЛГБТИ+ общност. И макар движението за права на ЛГБТИ+ хората да започва с малки стъпки десетилетия по-рано, бунтовете в Стоунуол са събитието, което официално дава начало на дългата борба, която днес се чества в десетки държави по света. Ето накратко как се случва това.

На 18 март 1967 г., след злощастен пожар, малък ресторант на Christopher Street в Гринуич Вилидж е преобразуван в незаконен (гей) бар, контролиран от местната мафия. По това време гей баровете са забранени в САЩ, но срещу 1200 долара месечно полицията си затваря очите. За отчитане на дейност се правят периодични проверки, служителите си получават рушвета, разпитват няколко души, задържат още няколко за няколко часа и купонът продължава. В продължение на две години всичко е наред и Stonewall Inn е центърът на бохемската ЛГБТИ+ общност в Гринуич Вилидж. Това е единственият бар, където управата позволява на хора от един и същи пол да танцуват заедно.

Но в нощта на 27 юни 1969 г. нещо се обърква. От няколко месеца насам полицията зачестява проверките, на всички е известно, че барът е притежаван от мафията и че вътре се разпространяват наркотици. По същото време, отвъд океана Европа се тресе от нова социална и културна революция, а Америка все още помни убийството на Kennedy, и това на Martin Luther King година по-рано. На ЛГБТИ+ общността ѝ трябва само една искра, за да пламне пожара.

В 1 и 20 през нощта на 27 юни, полицията влиза в Stonewall Inn и започва обичайния си обиск. Лампите са запалени, музиката спира, касата е изпразнена, двойките се разделят, сред тълпата се създава напрежение. Сякаш полицията е по-груба от обикновено и прилага насилие над посетителите. Всички са накарани да излязат отвън, докато в същото време други хора от квартала се събират пред бара, любопитни да разберат какво става. В началото всичко започва с подвиквания и подигравателни песни към полицаите, останали вътре за обиска. Напрежението расте, тълпата се разраства. Никой не знае с точност кой е моментът, в който напрежението ескалира, но се твърди, че това се случва, когато един от полицаите бута транссескуалната артистка Tammy Novak. В пристъп на гняв, тя го удря с чантата си, и някой се втурва да ги разтърве.

Този уж малък конфликт е достатъчен, за да започнат хората наоколо да крещят, да хвърлят бутилки или павета от улицата. Полицията се барикадира в заведението, което се превръща в територия за превземане. Хората хвърлят всичко, което им попадне: бутилки, павета, монети...

За първи път ЛГБТИ+ общността отстоява позицията си по този начин. Освобождава се напрежение, трупано с векове. Не след дълго началникът на полицейската бригада тази вечер, Seymour Pine, дава заповед за стрелба. Още полиция пристига на мястото. Тълпата успява да удържи още няколко часа. Има задържани, барът е опустошен, жертви няма. Общността няма какво да губи. Между 500 и 600 души участват в мелето от онази нощ.

Стоунуолските бунтове

На следващия ден на мястото все още се усеща напрежение. Новината се разпространява бързо от уста на уста и същата вечер огромна тълпа отново се събира пред Stonewall Inn, за да продължи делото от снощи – да каже, че е тук, и че повече няма да мълчи. Идват все повече хора – близо 2000 души се включват в бунта на 28 юни 1969 г. вечерта. Полицията отново се намесва. Десетки до скоро резервирани възрастни ЛГБТИ+ хора идват за подкрепа, хетеро баровете наоколо отварят врати и позволяват на манифестиращите да използат тоалетните им, тълпата блокира колите и не им разрешава да влязат в квартала. Легендарната Marsha P. Johnson разбива стъклото на една от полицейските коли. Твърди се, че онази нощ има една единствена жертва. Един шофьор на такси, който обърква пътя, попада по случайност в тълпата и получава сърдечна криза. Въпреки опитите да бъда изведен и да му бъде оказана помощ, той умира.  

Към 4 часа сутринта Стоунуолските бунтове приключват. Две вечери, които запалват искрата и слагат началото на света, в който живеят ЛГБТИ+ хората днес.

Да освободим Christopher Street

„Двете нощи на 27 и 28 юни 1969 ще останат в историята като първия път, в който хиляди хомосексуални хора излизат на улицата срещу непоносимата ситуация в Ню Йорк, която съществува от няколко години.” Тези думи са част от манифеста, който журналистът Craig Rodwell и приятелят му Fred Sergeant разпространяват из целия град. Заражда се една нова енергия, която не дава изгледи да отшуми. Подтикната от бунтовете срещу Войната във Виетнам и други протести за граждански права, общността е готова за радикални действия.

Именно Craig Rodwell е един от хората, които застават начело на новосформиралото се движение. Той решава да организира ежегодна манифестация. The Annual Reminder ще се провежда всяка година в края на юни и ще бъде знак на почит към онази първа вечер в Stonewall Inn, лудите глави взели участие в нея, и идеите за равни права, които са основна цел на движението.

Денят на освобождаването на Christopher Street. Така е наречена последната събота на юни, на която се ще се провежда The Annual Reminder. Първият прайд е организиран от Creig Rodwell, Fred Sergeant, Brenda Howard (по-известна като Майката на гей прайда), Ellen Broidy, Linda Rhodes и се състои на 28 юни 1970 г. 39 човека присъстват. Същия уикенд се организират шествия и в Чикаго, Лос Анжелис и Сан Франциско. Следващата година шествието стига до Бостън, Далас, Милуоки, Париж, Берлин (Западен, разбира се), Стокхолм и Лондон.

Първият прайд в Европа се случва на 28 април 1972 г. в Мюнстер, Германия. В края на същата година са организирани шествия в Брайтън (Англия), Атланта, Бъфало, Детройт, Вашингтон, Маями и Филаделфия. Нова социална и културна революция се появява. Мнозина изпълнители се превръщат (открито или чрез творчеството си) в носители на идеята на движението: David Bowie, Elthon John, Gloria Gaynor, Donna Summer и още изпълнители от диско вълната.

Само за петдесет години ситуацията се обръща. Ако през 1969 г. хомосексуалността е наказуема, през 2020 хомофобията е наказуема. Социолозите наричат това най-бързата социална революция в историята.

Всичко започва от група гневни младежи, които искат да бъдат оставени да се забавляват и да танцуват. Нищо повече.

София Прайд е днес, 12 юни, от 16 ч. пред Паметника на Съветската армия.

Последвайте Out.bg в Facebook и Instagram за още новини.

Споделете вашите новини и истории на spillthetea@out.bg.