Nine Perfect Strangers: Емоционалната интелигентност като единствен път към щастието?

Иво Стоянов

Снимки: Nine Perfect Strangers / Hulu

Под емоционална интелигентност се разбира способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, да се разграничават различните емоции и да се назовават и определят правилно, както и да се използва емоционалната информация, за да бъдат ръководени чрез това мисленето и поведението. Това е относително нова област на изследване в психологията, но ключова за човешката цивилизация. Но преди да продължим тази тема, нека се върнем към Nine Perfect Strangers.

Труден за дефиниране минисериал, смесица от всевъзможни жанрове – драма, мелодрама, комедия, трилър, съспенс - Nine Perfect Strangers е адски увлекателен и изпълнен с обрати, но със сценарий и режисура, които на моменти напомнят на цирков спектакъл, но какво се крие под обвивката му на шашава бъркотия?

Историята се върти около руското гуру Маша (екстравагантна, хипнотична, но и говореща с доста разсейващ руски акцент Nicole Kidman), собственица на богаташкия курорт Tranquillum, където приема само по 9 пациента, като им обещава да ги излекува от всичките им проблеми, предимно психологически или свързани със субстанции, в рамките на 10 дни, но само ако живеят по нейните правила и изпълняват всичките и наредби.

Известна със скандалните си методи, които няма да издам тук, Маша обича да си играе с огъня и събира нова група от 9 души, много по-неуравновесена от предходните, съставена от: Франсис – автор на любовни романи в житейска криза (Melissa McCarthy прави една от най-добрите си роли, придава невероятен чар, харизма и нежност на героинята си, освен това е изключително забавна), Тони - бивш футболист, депресиран и пристрастен към опиати (влудяващо добър Bobby Cannavale, може би най-забележителният актьор в сериала), Ларс - хомосексуален репортер под прикритие, циничен, саркастичен и грубянин (Luke Evans, който е гей в реалния живот за пръв път играе такъв и на екран, изненадващо ефективен в нетипична за него роля), Кармел - наскоро разведена майка на две деца, изоставена от съпруга си за по-млада жена, изпълнена с прикрита агресия, нестабилна и неуверена (Regina Hall е брилянта в ролята, трансформира се напълно точно като хамелеон), Джесика и Бен -  млада двойка в криза, предимно в интимния живот, тя е Instagram инфлуенсър, а той победител от лотарията (Samara Weaving и Melvin Gregg имат страхотна химия и придават много свежест на сериала) и семейство Маркони, далече от богатствата на другите персонажи. Те идват със специална отстъпка дадена им от Маша, те се опитват да преживеят огромна трагедия от близкото им минало (Michael Shannon , Asher Keddie и Grace Van Patten създават страхотна динамика, а Shannon доказва за пореден път, че заслужава статуса си на един от най-добрите живи актьори в света). Сред тях са и основните помощници на Маша – Яо и Дилайла, лоялни, но криещи много тайни (Manny Jacinto и Tiffany Boone придават нужната мистика и екзотичност на героите си).

Този експлозивен коктейл от истории и характери е втората колаборация между Nicole Kidman и Liane Moriarty след световния феномен Big Little Lies на HBO, адаптация на роман на втората, продуциран и изигран от първата. Тук отново имаме роман на Moriarty като основа, но този път написан специално за Kidman и с ясната идея, че ще бъде адаптиран в минисериал от 8 епизода. Сценарист, отново като в Big Little Lies, David E. Kelley, но този път в колаборация с John-Henry Butterworth. Kelley и Kidman работиха и по друг минисериал на HBO - The Undoing, тази им трета колаборация обаче е за Hulu, Kidman отново продуцира, но този път компания и прави Melissa McCarthy.  Всички епизоди са режисирани от Jonathan Levine, известен с филми като 50/50, Warm Bodies и Long Shot. Сниман в Австралия (родината на половината актьори, включително Kidman), красивите пейзажи изобилстват.

С шест излъчени епизода до момента (първо три накуп, а после по един седмично), амбициозният минисериал счупи рекорди по гледаемост за Hulu, а все още ни остават два епизода до предполагаемо шокиращия му финал. Въпреки всичко изброено обаче, докато човек гледа сериала, усещането за недоизпипани детайли, за дупки в историята, за прекомерен мелодраматизъм, особено около Маша, Яо и Дилайла, не те напуска. Говорим за сценарий, който иска много от зрителя.

Единственият начин да му се насладиш е ако не го анализираш много като правдоподобност, а просто се впуснеш в играта, която предлага. В идеите му под повърхността. Да оставиш логиката настрани и да се предадеш на изненадващо добрия анализ, който прави на духовната необходимост, от която хората са толкова зависими. Говори за нуждата ни да бъдем харесвани, обичани, подкрепяни, но без ние да даваме същото. За егоизмът, който ни дефинира като нация. За егото и за прекомерната самовлюбеност. За липсата на самоанализ и желанието да виним други за проблеми предизвикани от нас самите. За  отказа да поемем отговорност за животите си и да проектираме комплексите си в другите. За товарите, които ни убиват. Сериалът не се страхува да задава тежки и неудобни въпроси като: „Защо някой би се самоубил?“ или „Защо стоим с половинки, които ни правят нещастни?“. 

Или накратко, колкото и да въртим, винаги се връщаме на едно и също място, пътят към щастието е развиването на емоционалната интелигентност.  Но колко хора реално искат да я развият? Да платят цената и? Да видят истинската си същност в огледалото а не тази, която представят не само пред обществото, но дори и пред най-близките си? Или казано по друг начин: Можем ли да бъдем щастливи, ако сме наясно с най-грозните черти от характера си, можем ли сами да си простим неща, които не прощаваме на другите или е по-добре да живеем в красиви, но фалшиви и повърхностни илюзии?

Отговорите на тези въпроси опитват да намеря персонажите на този противоречив минисериал, но като зрители, за мен е по-интересно ние самите да си отговорим на тях.

Най-доброто: Никога не мислех, че ще го кажа, но бруталната химия между Melissa McCarthy и Bobby Cannavale, няма нито една сцена между Франсис и Тони, която да не функционира, всички до една, от запознанството им, през тези в басейна и гората, до по-интимните, имат ефекта на чаша горещ шоколад в зимна нощ – галят сетивата.

Решението да приключат епизод шести и неговите финални разкрития и обрати с песента шедьовър от 1968 година - The Windmills of Your Mind, нямаше как сцената да бъде по-съвършена! Ако не сте слушали това висше произведение на изкуството, препоръчвам горещо, най-вече версията на Alison Moyet!

Най-лошото: Руско-австралийският акцент на Nicole Kidman, който е не просто разсейващ и не достатъчно реалистичен, но и абсолютно ненужен на сериала. Прекалената каша, която сериалът забърка, около Маша, Яо и Дилайла, но тук имат два епизода, в които да ме опровергаят.

Последвайте OUT.bg в Facebook и Instagram за още новини.

Споделете вашите новини и истории на spillthetea@out.bg.

Прочетете още