Снимки: Николай Йорданов / "Не казвай на мама"

Срещаме се с Николай Йорданов, наш приятел и автор на разтърсващия роман "Не казвай на мама". В навечерието на годишнината от издаването на книгата, той разказва за отзивите и рецензиите, за любовта на читателите и за следващите творчески приключения.

ВИЛИЯН: На 12 март е първият рожден ден на "Не казвай на мама". Къде и как те заварваме сега?

НИКОЛАЙ: Стягам багажа за Варна, след още една телевизионна продукция и преди упражнения със студенти в НАТФИЗ. Има пауза от две седмици между двете и морето ще ми послужи за отмора. И ще ме зареди за писане на нови истории. Пише ми се. 

ВИЛИЯН: Какво се случи за тази една година? Какъв е пътят, по който пое проектът?

НИКОЛАЙ: Книгите са привилегировани в сравнение с поп музиката и филмите, защото стареят много по-бавно. Песен на една година вече е овехтяла, а книга на една година – пеленаче. "Не казвай на мама" имаше хубава първа година. Разви се в танцов филм, селектиран за CineLibri, в аудио адаптация, която се радва на страхотни отзиви в Storytel, а книжното издание получи номинация за престижната литературна награда "Хеликон".

Не я спечели, но винаги повтарям, че изкуството не е състезание. И дори фактът, че на дебютен роман на неизвестен автор с подобна тематика, бе обърнато внимание, за мен е признание. И за финал, се превърна в една от двайсетте най-продаваните български книги за 2020 година.

ВИЛИЯН: Кой е най-ценният отзив, който си получил за книгата от издаването насам?

НИКОЛАЙ: Отзивите са като наградите – трудно се присъждат и се отличават. Аз съм наистина щастлив писател, защото откликът е невероятен. Писаха ми десетки, може би стотици непознати със съкровения, с благодарности, вдъхновени, окрилени от текста. Книгата далеч няма само ЛГБТИ+ аудитория, просто защото това не е гей роман.

Най-често ми пишат две неща – че този сюжет трябва да се превърне в сериал и че не могат да спят, защото са твърде увлечени от сюжета. Какво по-приятно като оплакване за един автор! Позволявам си обаче да споделя един от тях – на момче от неголям град, който ми изпрати свое откровение във Facebook. Разбира се с негово разрешение... И молба да не разкривам самоличността му:

"Знам какво е да виждаш, че си различен от малък, знам какво е да си подиграван в училище, в квартала, знам какво е в същото време да си страшно обичан – в училище, в квартала, в страхотното семейство, в което баща ти толкова много те обича, но пък толкова мрази хората, които са… като най-милото му.

Знам какво е да си ревностен вярващ, да търсиш спасение в църквата, да молиш за промяна, да се "излекуваш" от тази духовна напаст…. Знам какво е да плачеш в безизходица искайки да си различен… знам какво е да срещнеш истинската любов – неописуема, заради която зарязваш всичко и приемаш какъв си…

Знам какво е тази любов все пак да е… невъзможна… не за друго, а защото другия търси по- доброто… жена, деца, щастие, свобода…. Знам, че и никой друг няма да му даде това, което аз… вероятно и това, което той на мен… Имам какво да разкажа, има какво да изплача, има за какво да благодаря, има какво да искам да е различно… но пък въпреки всичко съм голям късметлия…

Книгата "Не казвай на мама" е изкуство в страници. Хартия с дух… Истории, сцени, завеси на постановки, които една след друга се откриват и закриват. Уникално разказани, всяка една със свой собствен дух и глас, който сякаш чувам, докато чета страниците. Всяка толкова различна, лична, искрена и в същото време толкова красиво съединена… Напомня колко сме малки всъщност, колко сме свързани, колко сме близко, колко сме хора…

Уникално е посланието – да не мразим, да не презираме, да оставим другите да бъдат свободни – каквито и да са, щом не ни пречат, не ни нараняват… Кому е нужно да знае интимността на другия – защо продължава да е толкова интересна тема?...

Близо 400 страници, заключващи в себе си една кръгла сцена, която се завърта и представя на читателя думи със страшно много добавена стойност. Съдби, които не си пожелаваме, но човешки души, които всички притежаваме.

Надявам се повече хора да разберат смисъла на книгата. Да усетят тишината, да прочетат тишината и да позволят на чуждата тишина да звучи със същото спокойствие, което е създадена да излъчва тя… да не ровят, да не питат, да не съдят, да не бият, да обичат – любовта е живот, дори в Библията се казва "Бог е любов" – да не съдят "грешните", а да изберат да бъдат любов.

Подкрепям каузи, в които виждам смисъл, мъдрост, изкуство, сърце. Такава е и каузата на книгата "Не казвай на мама".

Кауза, която просто е пропита в страниците на едно произведение. Емоционалният финал те кара да спираш дъха си… Благодаря ти, че сподели изкуството си с мен!"

ВИЛИЯН: Когато прочетох за първи път романа си помислих, че екранизацията му необходима, защото би допълнила страхотно разказа. Какво мислиш по тази тема и какви биха били потенциалните плюсове и минуси?

НИКОЛАЙ: Поради мащаба на сюжета, който обикаля из толкова много държави, това би бил много, много скъп проект. Надявам се – и много вдъхновяващ. За съжаление не мисля, че е по силите на нашата кинематография. Но... живеем в глобален свят и всичко е възможно. Твърде е рано да се говори, но първите стъпки са направени и вярвам, че един ден тези истории ще намерят своето екранно превъплъщение.

ВИЛИЯН: Фокусът на книгата е върху любовта във всичките ѝ измерения, към себеприемането и приемането на другия. Тя е от изключително значение за ЛГБТ+ общността. По-отворено ли е българското общество отпреди?

НИКОЛАЙ: Понеже съм стар човек съм роден в държавата Народна република България, където представителите на тази общност биват преследвани, наказвани, "лекувани", насилвани и дори въдворявани в затвор. От тази гледна точка промяната в обществото ни е гигантска. Но не бива да се заблуждаваме от трудно постигнатия напредък. Първо, защото е крайно недостатъчен и второ, защото може лесно да бъде изгубен.

В последните години се наблюдава все по-яростна реч на омразата, насочена срещу хората с "различна" сексуална ориентация. Първо, тя не е "различна". Сексуалността е спектър, тя е с много проявления и не виждам нищо по-нормално от това да се уважава сексуалност, различна от твоята, стига да има съгласие и зрялост и от двете страни. Но представителите на псевдо патриотичните формации имат нездрави и подозрително устойчиви фиксации, прокламирайки пряко омраза и непряко, но достатъчно ясно, призиви за насилие. И то се случва. Тихо, в малкия град, шумно – в Пловдив, агресивно – в Борисовата градина в София.

Ето защо реших да осмея подобни политици в една от кампаниите за романа. Вярвам, че те водят предварително изгубена битка. Преподавайки на хора, родени след 2000-та година виждам, че хомофобията няма шанс. Защото новото поколение е родено свободно. 

ВИЛИЯН: Откъде идва пътят на промяната и как всъщност се ражда той?

НИКОЛАЙ: Вярвам, че идва от младостта. От това, че светът върви напред. Идва от всеки един от нас. От изкуството. Надявам се "Не казвай на мама" да е една крачка напред в това, което считам, че е правилна посока. Единствено бих искал медиите да асоциират общността с по-смислени хора, а не с карикатури, каквато тенденция често се наблюдава. Изобщо отговорността на медиите, особено на телевизиите, по темата е огромна. И смятам, че са длъжници в това отношение.

Скоро гледах интервю на журналиста Цветанка Ризова, с проф. Петър Стоянович, в което тя изброява негативни, според нея, слухове и факти около Фердинанд – че е горделив, че е автор на две национални катастрофи, че е бисексуален... Да съпоставяш и поставяш в един и същи контекст бисексуалността с предизвикване на национална катастрофа за мен е признак на ниска култура и неадекватност към днешния ден. Бих го казал и "лице в лице" на госпожа Ризова, но аз съм просто писател и не представлявам интерес за нейния екип.

ВИЛИЯН: Имаш ли любим персонаж или поне такъв, който се доближава до твоя житейски опит и мироглед?

НИКОЛАЙ: Трудно ми е да отлича някой от десетте персонажи от "Не казвай на мама", защото пътувах през страниците заедно с тях, преживявах техните мечти и несгоди. Предполагам, че у всеки, колкото и далеч да е като мислене, житейски опит и начин на живот, има по нещо, вложено от мен. Бих се радвал някой ден да ги видя въплътени от актьори от всички краища на света. 

ВИЛИЯН: Като част от танцовия филм и аудио книгата по романа искам да ти споделя, че този проект ми даде много – запозна ме със страхотни артисти и откри пред мен нови възможности. Какво обаче откри ти? Какво си взе? И какво ти бе взето?

НИКОЛАЙ: О, да, книгата ме срещна със страшно много и интересни, и талантливи хора. Едни се превърнаха в приятели, с други тепърва ще работим по следващи проекти. Така че "Не казвай на мама" ми даде много, много ценни срещи, даде ми перспектива да се развивам като автор, а също и невероятно удовлетворение заради отклика на читателите.

Единственото, което може да се каже, че ми е взела, се измерва в огромните разходи по представянето и адаптирането ѝ към други платформи. Изключително трудно е да си и писател, и издател, при това без името ти да е познато на четящата публика. А в добавка пандемията достигна България няколко дни преди планираната премиера. Още съм далеч от това да съм на нула, но пари се печелят. Емоциите са безценни.

ВИЛИЯН: Ако трябва да опишеш романа с една дума, коя би била най-подходяща?

НИКОЛАЙ: Приключение.

ВИЛИЯН: Какво следва оттук насетне?

НИКОЛАЙ: Нови книги. Нови литературни изкушения. Когато излезе "Не казвай на мама" си обещах да не пиша повече по темата, за да не вляза в клишето "автор на гей литература". Най-малкото защото и тази книга не се вписва в подобен шаблон. Наскоро обаче гледах сериалът It’s a Sin по препоръка на Иван Димов, основател на Фондация Single Step. И си мисля, че има още много какво да се каже, какво да се проучи, какво да се напише. Особено касаещо региона.

Работих и върху сборник с разкази и новели – "Не казвай на мама: истории от мрака", тъй като немалко сюжети отпаднаха от романа – и без това е препълнен с истории и някои читатели се губят в сюжетните линии и се объркват кой кой е. Но имам колебания дали това няма да развали магията. Стилът е различен, атмосферата е много по-мрачна и не съм сигурен, че аудиторията би приела нещо подобно. Вие какво ще ме посъветвате?

На финала на тази среща искам за пореден път да благодаря на всеки, докоснал се по един или друг начин до това многолико произведение. И се надявам, че пътят му е в самото си начало.

Последвайте Out.bg в Facebook и Instagram за още новини. Споделете вашите новини и истории на spillthetea@out.bg.