Снимки: Личен архив

Поредицата „Немили-недраги“ предоставя възможност на ЛГБТИ+ българите, които живят извън родното място да разкажат историите си така както ги преживяват лично.

Влади e на 54 години, живее във Франция, работи като журналист, както и в регионална асоциация за борба с ХИВ.

Имах шанса да пътувам и живея в чужбина с родителите си от малък - в Ирак на 4-5 години, в Индонезия между 12-15. Като студент бях пратен в Москва - най-ужасното преживяване, дори през 1987-ма. Върнах се в България сам, буквално избягах от Москва, в началото на 1989-та и така бях част от българските събития на онази есен и зима.

И знаех, че този път ще си тръгна сам, където аз искам. Идеята бе да продължа следването си, но дълбоко в себе си знаех, че е и за да изживея живота си както аз избера.

‘Гейството’ ми през 80-те бе наситено, но тайно, болезнено - и емоционално, и физически. Бяха ме били една нощ, в центъра на София - помня юмруците, после Пирогов с пукната скула. Ако беше малко по-нагоре...

Та с една дума, веднага щом стана възможно тръгнах за знания, работа и свобода. И получих и трите.

Франция ме осинови.

О, имал съм и мрачни периоди, трудни депресии, но на някакво ниво съзнавах,  че нещата ще се оправят, защото съм тук и съм в безопасност. Това е изключително важно.

И после, след безброй мъже, го срещнах, „моят“. От първия момент знаеш, че това е най-доброто, с което светът може да те срещне. Вървим заедно от 15 години, минали сме през всичко. За нас нещата са естествени и например когато преди 5 години се преместихме в малко градче в югозападна Франция, всички ни приеха чудесно. През 2018-та вдигнахме и сватба, като в приказките.

Съжалявам, ако ще нараня някого, но България не ми липсва. В никакъв случай не ми е безразлична, напротив, боли ме много - за хората, за страната. От няколко години опитвам да помагам, колкото е по силите ми, и политически, и за нашата общност. Но винаги отдалеч, на безопасно разстояние.

Когато ходя до България, все по-рядко и все по за малко, непременно е с френската ми лична карта, за всеки случай, както и с билет за връщане, у дома.

И накрая дума за евтините български цени споменати в поканата като нещо което би липсвало. Никога не сме били финансово „богати“, но онова чувство на достойнство, на равноправие, на окриленост тук, във Франция, е наистина безценно.

Навремето Цветан Тодоров, изтъкнат френски езиковед и интелектуалец, роден в България и писал чудесно за емиграцията, ми бе казал, че всяко местене забавя с около 5 години нивото постигнато от връстниците останали на място. Може би, но не съжалявам: нито за миг не съм съжалявал, че самолетът на Еър Франс кацна на Шарл Де Гол на 19-ти март 1991-ва.

Оттогава не съм спрял да летя.

Поредицата „Немили-недраги“ с гост-редактор Борислав Герасимов предоставя възможност на ЛГБТИ+ българите, които живят извън родното място да разкажат историите си така както ги преживяват лично. Прочетете още как можете да се включите в поредицата тук и изпратете вашите истории на nedragi@out.bg.

Борислав Герасимов е българин, живеещ в Банкок, редактор на списанието Anti-Trafficking Review и Координатор комуникации и застъпничество към Global Alliance Against Traffic in Women.

Последвайте ни в Facebook и Instagram за още новини.