Снимки: Коста Каракашян / Out.bg

Берлин Прайд е познат под името Christopher Street Day и се чества от 1979 насам. Празникът е кръстен на улицата в Ню Йорк, на която избухват Стоунуолските бунтове.

Въпреки че Германия легализира еднополовите бракове през 2017, шествието все още се провежда всяка година, за да отпразнува положителната промяна, но и да повдигне други важни за общността въпроси като правото на самоопределяне на транс хората и правата на еднополовите родители.

Обикновено празникът събира над един милион души, но заради пандемията, събитията около него тази година се провеждат в по-малък състав. След отменено шествие заради пандемията предишната година, организаторите вчера отчетоха 35 000 души, два пъти повече от очакваното. Всички участници в шествието спазваха противоепидемичните мерки, носенето на маски и нужната дистанция, за да могат да празнуват спокойно.

Шествието започна с обръщение на Klaus Lederer, Сенатора за култура на Берлин, който призова градът да стане “зона на свободата за куиър хората” в отговор на заличаването на ЛГБТИ+ хората в Полша и Унгария. За ситуацията в двете държави, той специално отбеляза, че “го побиват тръпки” преди да открие празничното шествие.

Берлин Прайд се усеща като истински празник и ден за гордост от постигнатото равенство в страната досега. Въпреки важната кауза, участието в шествието е спокойно, весело и с минимално полицейско присъствие. Голямо впечатление в Берлин правят и по-възрастните членове на общността, които рядко се забелязват на Прайд шествия в по-консервативните страни.

“Берлин в момента се смята за една от ЛГБТИ+ столиците на Европа, както е казала една приятелка: ‘Па тука 2/3 от хората не са стрейт’. ЛГБТИ+ култура има на всеки ъгъл, на всяка улица, 24 часа, 365 дни в годината.” споделя Димитър Петков, български участник в шествието, който живее в Берлин. 

Той споделя, че в обществото в Германия често се задава въпроса защо все още е нужно да се чества Прайд, въпреки всичките “привилегии”, които общността е издействала.

“Отговора на този въпрос получих вчера на 23.07 на ежегодната LGBTIQ+ литургия в една от централните берлински църкви. Заобиколен от епископ, протестантски свещеник, ходжа и равин, един активист заяви в речта си: ‘Да, горд съм, че мога да нарека мъжа си "съпруг’, но също се и страхувам, че както това право ми беше дадено, така и ще ми бъде отнето..."

Според Димитър, отговорът се крие в историята: “През 20-те години на миналия век Берлин е един от най-големите градове в света, център на науката и културата и гей-центърът на Европа. 15 години по-късно в същия този град се преследват, хващат, убиват и извозват куиър хора към концентрационни лагери...”

“Изводът е... ако не се бориш за правата си, дори когато си ги получил, някой много лесно може да реши, че вече не са ти нужни. Go To Pride!” обобщава той.

Също вчера се проведе Будапеща Прайд, след месеци напрежение и протести срещу новите анти-ЛГБТИ+ закони в Унгария и референдума, обявен миналата седмица. Заради определящия характер на Прайд тази година, над 30 000 души излязоха по улиците на Будапеща, много от тях тийнейджъри, които участват в шествието за пръв път.

Последвайте ни в Facebook и Instagram за още новини.

Споделете вашите новини и истории на spillthetea@out.bg.