Снимка: Великан Василева

За някого, тя e великан. Други я виждат като заплаха за развитието на децата си. Трети са и благодарни. Четвърти ще продължат нейното дело, защото това е само началото.

Великан Василева е автор на първата детска книга в България, в която герои са еднополови двойки. "Мравин и планетата Гора" (изд. "Колибри") е предназначена за деца от 3 до 6 години. Книжката от тридесет и шест илюстровани страници разказва историята на мравка, която е загубила дома си и тръгва из гората в търсене на нов дом.

По пътя си се среща с Мис Бръмба и Госпожица Бътърфлай, двойка в живота, които му разкриват всички чудеса на гората. И му показват, че всички можем да се обичаме и да живеем заедно, независимо как изглеждаме, или какви сме.

Независимо дали ще се превърне в литературна класика или не, Мравин ще остане първият главен герой в подобна история на нашия пазар. Това е важното в случая. Защото днешните деца е добре да имат подобна приказка на нощното шкафче, за да могат един ден сами да оформят възгледите си, но едва след като са получили достатъчно информация.

Друго, което може би не е зле да си припомним, е че докато Larry Krammer издава Faggots през 80-те, у нас все още се пишат партизански романчета и очерци, какво остава за детска литература на ЛГБТИ+ тематика. През последните години българската куиър литература може да се похвали с Александър Вутимски и Николай Атанасов, а съвсем отскоро и с Николай Йорданов с "Не казвай на мама" и Станимир Панайотов с "Аксиома и печал".

В една среда, където подобна литература почти липсва, появата на детска книжка за деца от 3 до 6 години само по себе си е събитие и затова посрещаме Великан Василева и Мравин на януарската корица на Out.bg.

Мравин излиза от планетата Гора. Сега му предстои едно още по-вълшебно пътуване, това на планетата Земя. От нас зависи как ще го посрещнем. Ето какво споделя неговият автор.

ДИЛЯН: Здравей, Великан. Благодаря ти, че се съгласи да дадеш това интервю. В последната седмица, доста се говори за "Мравин и планетата Гора" в медиите и интернет пространството. И добро, и лошо. Как приемаш ти вниманието, което се отделя на книгата? И непряко и на теб самата като неин автор?

ВЕЛИКАН: Здравейте на вас и на вашите читатели. Това внимание беше очаквано, както всяко ново нещо, свързано с ЛГБТИ+ общността в България. Не съм чела коментари в социалните мрежи. Прочетох някои публикации за книжката, зарадвах се, че среща положителни реакции, и че се повдигна темата за нейната необходимост. Разбира се, видях и негативни изказвания в социалните мрежи, но това не ме изненадва. Всички сме различни – на едни им харесва едно, на други – друго.

ДИЛЯН: Разкажи ни за процеса по появата на книгата. Как и кога се роди идеята за Мравин? Имаше ли конкретна случка, от която се роди тази история?

ВЕЛИКАН: Идеята за се роди в групата на еднополовите семейства в България и от нуждата техните деца да припознаят себе си и семейната среда, в която растат. Росица Енчева, която е част от тази група, се свърза с мен, сподели идеята си и започна събиране на дарения, с които да я издадем. А що се отнася до конкретната случка, една вечер Зорница Димитрова, която по-късно направи и предпечата на книжката, ме попита как според мен би се казвала една мравка. Изстрелях – Мравин и така героят тръгна из планетата Гора. За мен беше важно да имам герой, чиято история да разкажа, а не история, която да роди герой.

ДИЛЯН: Защо избра да разкажеш тази история, очевидно предназначена за нас, хората, през призмата на животните?

ВЕЛИКАН: Ако стъпим на теорията на Дарвин ще гледаме по-различно на себе си, но ще кажа, че интересът ми към животните е голям. Често се ровя и чета за тях. Така попаднах на информация за черните лебеди и тяхното хомосексуално поведение в почти 25% от представителите. Исках да пиша за персонажите с факти, а не само история с картинки. Затова последните страници са с енциклопедична информация за животни, поднесена по начин, който и най-малките да визуализират и разберат.

ДИЛЯН: Разкажи ни как се стигна до издаването. Не се случва всеки ден голямо издателство у нас да застане зад подобен проект, най-малкото защото за повечето издателства това би било риск от чисто пазарна гледна точка.

ВЕЛИКАН: Първоначалната идея беше да се свържем с печатница, да имаме определен брой книжки и да ги продаваме сами. Това обаче е труден и изискващ още повече време и средства процес, затова решихме да потърсим издателство. Задачата не беше лека. Получихме няколко отказа, но това не ни спря да опитваме. Даренията, които родителите бяха събрали, не можеха да покрият всички разходи.

Потърсихме помощ от ЛГБТИ+ организациите и се зарадвахме на подкрепата на Single Step. Те се свързаха с издателство Colibri и асоциация "Родители", на които съм изключително благодарна. В работата с тях нямаше нужда да обяснявам защо книжката е написана така, какво съм искала да кажа и покажа – тя просто беше прегърната с разбиране и любов.

Тук е моментът да кажа, че средствата от дарителите и сумата, с която Single Step ни помогна, покриха само и единствено илюстрациите и издаването на книжката. Трудът на всеки един от нас, който участва в проекта е напълно pro bono.

ДИЛЯН: Защо избра жанра на детската литература?

Голяма част от приказките в моето детство ми носеха напрежение. Заспивах с мисли за ловец, който пори корема на вълк, за да спаси момиче с червена шапка и баба ѝ. Доведени сестри, които с цената на отрязани пети искат да обуят обувка, за да се омъжат за принц. Момиче от вар, което потапя ръцете си в горещо олио, за да пържи риба на бъдещия си съпруг, но бива саботирано от друга жена. Всяка приказка пораждаше въпроси, на които и възрастните не можеха да ми отговорят.

Така започнах да си измислям приказки и свят, който ме караше да се чувствам добре. За щастие днес се намират все повече книги за деца, които да развиват въображението във всякакви насоки и теми, без в детето да се породи желание да целува отровена девойка, която лежи под стъклен похлупак.

ДИЛЯН: Добре известно е, че у нас има невероятен дефицит на ЛГБТИ литература за възрастни. Изкушаваш ли се да пишеш художествена литература за възрастни на тази тематика?

ВЕЛИКАН: На дневен ред е втората книжка за Мравин, така че детския период за мен продължава.

ДИЛЯН: Закъсняла ли е появата на Мравин на българския пазар за детска литература? Мислиш ли, че много отдавна трябваше да се появи подобна книга?

ВЕЛИКАН: Всяко нещо идва с времето си. Важното е да не спираме процесите, които ни водят напред, а не да се концентрираме във времевия диапазон на тяхното случване.

ДИЛЯН: Какво мислиш за онези родители, които никога няма да се осмелят да прочетат тази приказка на децата си? А на децата на тези родители, какво би казала?

ВЕЛИКАН: Родителите не са длъжни да четат на децата си всичко, което има в книжарниците.

Полезно е обаче да им предоставяме разнообразна информация, която да обогатява общата им култура, за да не пораснат като шокирани възрастни. На всяко едно дете ще кажа, че може да бъде великан.

ДИЛЯН: Знам, че държиш да запазиш анонимност над истинската си самоличност. Би ли ни казала повече обаче, за това какъв човек е Великан Василева? Какво прави тя, когато не пише книги? За какво мечтае?

ВЕЛИКАН: Средностатистически гражданин, който работи в офис от 9 до 17:30, плаща данъци и мечтае за свят без клишета.

ДИЛЯН: Защо избра да издадеш под псевдоним тази история?

ВЕЛИКАН: "Мравин и планетата Гора" е на бял свят благодарение на много хора, които не са споменати никъде и всеки е дал своя принос без да търси популярност и признание. Вярвам, че много от нещата в ежедневието си трябва да правим така – без нуждата от гласност, за доброто, което вършим. За мен беше важно една обща мечта да стане реалност, а не името ми по лична карта да стои на корицата.

ДИЛЯН: Какво пожелаваш на "Мравин и планетата Гора" от тук насетне, когато книгата поема свой собствен път в ръцете на читателите?

ВЕЛИКАН: Да среща усмивки, защото светът е по-приятно място, когато се усмихваме.

Благодарим на Великан Василева за интервюто. "Мравин и планетата Гора" е достъпна за закупуване от издателство "Колибри".

Последвайте Out.bg в Facebook и Instagram за още новини.