Снимки: Miley Cyrus / Facebook

Ако Miley Cyrus беше издала албума си Plastic Hearts преди 40 години, когато глам рокът се слушаше по радиото, музиката и щеше да е също толкова темпераментна и зареждаща, колкото е днес.

Годината е 2020, но предвид спрялото време, не можем да кажем, че сме изненадани от жанровия ѝ избор. Все пак трендът сред поп изпълнителите тази година неуспоримо е носталгията. Може да се каже, че Dua Lipa подаде такава заявка с диско албума Future Nostalgia още през април. След това Kylie Minogue яхна вълната с новия си албум DISCO. А преждевременно Lady Gaga ни изстреля обратно в 90-те към хаус-поп планетата Chromatica.

Транспортирането на Miley започна със синглите Midnight Sky и наскоро Prisoner с Dua Lipа. Докато жълтите преси се фокусираха върху развода на поп певицата с Liam Hemsworth, Miley грабна бижутата на Roisin Murphy и дрехите на Joan и си присвои глам-рока, завръщайки се по-блестяща и убедителна от всякога.

Албумът отваря с WTF Do I Know - пънкарско парче с нотки на непукизъм, небрежност и дори коравосърдечност в заявлението, че бившият ѝ съпруг дори не ѝ липсва (“am I wrong that I moved on and I/ I don’t even miss you”). Цялата творба носи гръмко посланието, че оттук нататък звездата живее живота си за себе си, според своите правила. Това послание не е ново нито за жанра, в който е избрала да пее, нито за нея самата. Още в Bangerz тя беше непримиримо и често скандално „себе си“, макар и тогава да не беше ясно какво точно означава това зад наркотиците, голотата и провокацията.

Този път обаче посланието ѝ е подплатено със здрав разум и уязвимост. Miley, както очакваме от нея, копнее за свобода и приключение, но е нова нотката на горчивината на проваления брак. В Angels Like You изпълнителката се примирява със собствените си пороци с текста: „ангели като теб не летят тук долу при мен“ (“angels like you can’t fly down here with me“).

Ако в тази поп-рок балада Miley ви звучи победена, не спирайте да слушате. Албумът е пълен с парчета, които припознават пороците и грешките на звездата и ги превръщат в диаманти. В Gimme What I Want, Night Crawling и Bad Karma, Miley позволява на своя „дявол“ да гори и именно благодарение на дръзкостта им ще се връщате към тези песни отново и отново.

Дяволът, разбира се, е желанието на Miley за сексуални приключения с различни партньори. Назован е в едноименната песен Plastic Hearts (“Пластмасови сърца“), която обобщова културата на бърза любов позната на всеки живеещ в 21 век. Макар Miley да маха с пръст на повърхностния манталитет сред звездите и инфлуенсърите в Калифорния, тя се докосва до една празнота и отчаяност позната на много от нас, пеейки „придърпвам те, но не смей да дойдеш твърде близко/ обичам те днес, но не и утре“ (“pull you in but don’t you get too close/ love you now but not tomorrow”).

В някои парчета този дявол се показва като изневяра, а в други като чист адреналин и нужда от обвързване. Този мотив не е изненадващ нито в поп музиката, нито за ЛГБТИ+ обществото. Sam Smith също се връща към него отново и отново, най-скоро в тазгодишния си албум Love Goes.

Албумът Plastic Hearts на Miley Cyrus е достъпен във всички платформи за слушане. Чуйте кавъра ѝ на именитото рок парче от 80-те Heart of Glass, което се вписа перфектно в каталога ѝ и последвайте Out.bg в Facebook / Instagram: