Снимки: Виктория Сиракова / Out.bg

Извън клишето ви срещаме с едно ярко момиче, което работи здраво за реабилитирането на българската музика. Достатъчно смела да прави това, което обича, вълнува се силно и не влиза в общоприетите рамки. Затова посвещаваме корицата на Out.bg този март на Мила Роберт. Какво разказа тя за създаването на дебютния ѝ албум с интересното заглавие "ЕГОТРИП" може да прочетете сега.

ТОДОР: Еготрип. Що е?

МИЛА: Нямам идея... Нещо бях депресирана… пак... За предназначението си и това какво става. Бях на парти в столичен клуб. Точно тази вечер беше Хелоуин и всички бяхме маскирани. Бях застанала на едно колелце, стоя и пия някакъв коктейл, пуша цигара и гледам какво се случва…Беше такъв момент, много приятен, в които сякаш ей така ме озари едно успокоение и си казах: "К‘во се еготрипваш бе, брат?!" На всеки му някакво тъпо, споко, всеки се чуди… Просто се загледах в хората, как всеки се е направил на някой друг. Виждам ги, че и те търсят нещо, и те искат да се чувстват окей, видях struggle (в прев. борба) в очите на всички хора и се успокоих. И си помислих: "хубаво де", така ще кръстя този албум, защото това е моят начин да се боря и присъствам в този живот.

ТОДОР: И след това беше сигурна, че така ще остане финално името на албума?

МИЛА: Да. Много обичам да взимам решения и винаги съм категорична, така ми е много по-лесно да вървя напред, цак-цак!

ТОДОР: Винаги ли си така категорична и в музиката? Приемаш ли веднага нова мелодия, предложена от композитора ти?

МИЛА: С него много се караме по тази тема. Винаги, когато предложи нещо, аз съм много убедена в това какво искам да е парчето.. Понякога отначало съм много: "не, не", а той: "чакай, бе!" Случвало се е да прибързвам с не-то, случвало се е със сигурност.

ТОДОР: А съжалявала ли си после?

МИЛА: Не, не ми се занимава със съжаления. Ако тръгва да съжалявам, целият живот ще отиде…Оставяш и това е. То като цяло целият албум като го слушам, мислиш ли, че ми е приятно? Не ми е! Смисъл… бих променила всичко ама вече е късно. (смее се) Животът продължава и това е.

ТОДОР: Как направихте селекцията на песните за „ЕГОТРИП"?

МИЛА: Да речем, че песните са малки семенца, които посяваш. Започнахме през 2019 и в началото на 2020 посяхме още малко. След това оставихме да видим кое как ще порасне по най-готин начин и за кое дете си струва да събираме пари за колеж, в кое има смисъл? Кое цвете да полеем? Имаше някои, които бяха пълни загубеняци, изобщо не присъстваха. Други, които ги кефеше и имаха интерес, мутираха и в тях имаше бъдеще, останалите ги изключихме. Имаше и няколко, с участието на други артисти, но те разсейваха някак и също не включихме в албума.

ТОДОР: Много интересни моменти има между някои от песните ти?

МИЛА: Това е едно от любимите ми неща в албумите. Тези разговори са атмосферни, като някакви много приятни мостове между песните. Обожавам такива неща!

ТОДОР: Ти ли си вдъхновението на твоят композитор или той твоето?

МИЛА: Е-е-е, аз съм негово! Всъщност аз му казах:  "Ти сега ще правиш музика, ще правиш песни!". Той има музикално образование и действа много професионално. Работихме заедно в театъра, когато го видях как импровизира на пиано му казах: "Ела тук!" .

Не исках повече да правя театър, исках да правя музика, и така започнахме да творим в тази посока.

ТОДОР: Истински ли са историите и адресатите в текстовете ти или плод на твоето въображението? Например тази с Мони?

МИЛА: Абсолютно реални! Спомням си, че Мони беше последната песен, която довърших, а историята започна през януари миналата година. Бяха огромни снегове, не можах да намеря пари за албума, беше ми мъчно, но отидох в композитора ми Явор да правим музика. Той изсвири този як бас и тогава започнах да я пиша. В тази песен трябваше да влезе Ицо Хазарта. Когато предложих идеята му се стори интересна, каза че е готина, но в този момент нещо се разминахме. Дойде началото на септември и бяхме доста напреднали със записите, трябваше да довърша само това парче. Тогава рано една сутрин, докато снимахме клипа на "Боклук", отидох сама на плажа. Реших, че няма да спя и там написах втория куплет.. "Поръчвам си те нежно, усмихвам се небрежно.." (запява)

Цялото нещо си го представям точно така: едно момиче в индустрията как преживява всичко това, какъв ѝ е пътя, какви неща трябва да прави в името на това, което иска.

ТОДОР: Тоест музиката ти е отражение на реалния живот, а не на мечтите?

МИЛА: При мен доминира личният живот, но трябва да започна и с мечтите. Може да е дори история, която съм представяла и преживяла само в главата, но не бих изпяла нещо, което не свързвам със себе си, то няма да звучи.

ТОДОР: Какво мислиш за консуматорския Свят, в които живеем, и как се отразява това на творчеството ти? Трябва ли да бъдеш хамелеон, или просто да правиш това, което ти чувстваш?

МИЛА: Забелязвам, че се търси един типаж, в които няма как да пасна. Аз правя това, което искам и се чувствам супер. Според мен има някаква перфектна среда, в която се опитвам да плувам, въпросът е, че ме мързи на моменти. Този албум го направих изцяло така, както исках и не търсих комерса. Досега с първите ми сингли бях по-внимателна и си казвах, че трябва да могат да се слушат от максимално много хора.

ТОДОР: Има ли дефицит на вдъхновение по време на пандемия? 

МИЛА: Няма такива времена! Чувствам се много добре и пиша всеки ден. Мисля, че този период и цялото време, което ни е дадено в момента, по незнайна причина за нас, трябва да го използваме адекватно и да се прицелим много точно. 

ТОДОР: Намери ли себе си в музиката?

МИЛА: Намерих се определено. Още когато бях дете знаех, че искам да правя това. Тъпото е, че после в пубертета се обърках жестоко и трябваше да направя някакъв крив завой, за да се върна обратно при това, което съм искала винаги. 

ТОДОР: Възприемате ли се вече на сериозно с екипа ти или се реете в облаците, както на обложката?

МИЛА: Винаги, когато имаме голям проект и поети ангажименти, или просто, ако искаме нещо, а то не се получава, тогава нещата стават сериозни определено. Понякога има доста нерви, не винаги е лекота. С моя режисьор Жоро Пеев мислихме много каква да бъде обложката. Бяхме сами на село и не си спомням как стигнахме до този момент, но той просто ми каза:  "Съблечи се и легни!". Може би има общо с последната песен "И все по-добре ще става" където се пее "..в облаците разпиляна..".  Метафората е наистина, че много мечтая.

ТОДОР: Липсват ли ти концертите и публиката?

МИЛА: Липсва ми по-скоро контактът с тях. Самото участие ми е супер забавно, преди това много се притеснявам, но като започна да пея времето спира и се събуждам, когато вече всичко е свършило. След това слизам долу да си говоря с хората. Сега съм малко объркана покрай това, какви искам да са лайв сетовете, след като започнем отново с изявите. Искам да включа живи инструменти, работим по въпроса, но не бързам за нищо.

ТОДОР: Лесно ли се възпитава музикален вкус и влияеш ли се от коментарите?

МИЛА: Винаги ще има коментари от "умри" и "откажи се", през "окей е" и "това е велико". Но това, че ги има е хубаво. Мисля че до този етап успях да възпитам нещо такова, защото не се пуснах по течението, а и съм забелязала, че публиката не обича артисти, които нямат идентичност.

ТОДОР: Любовта ли е твоят двигател?

МИЛА: Всичко е любов!

"ЕГОТРИП" е реализиран благодарение на "Музикаутор" и е достъпен във всички streaming платформи.

Очаквайте съвсем скоро нашия специален giveaway с Мила Роберт.

Последвайте Out.bg в Facebook и Instagram за още новини.

Споделете вашите новини и истории на spillthetea@out.bg.