Снимки: Евгени Кирилов, грим: Свилен Георгиев - Сисо, Мартина е облечена в LIZA KAIN

Тя може и да не си дава сметка, но ако беше живяла в Париж пред 60-те години на ХХ век, Yves Saint Laurent вероятно би я взел за модел на легендарния си смокинг. Защото Мартина Апостолова е олицетворение на андрогинния образ, който вдъхновява големият дизайнер.

Мартина носи онази необяснима енергия, която те кара да забравиш за пола на човека пред теб и да се вгледаш в душата, в енергията му. Може би защото самата тя, както ни казва, не се интересува от пола, а от душата. Говори уверено, пали се, и не се възгордява от успеха. А такъв не ѝ липсва.

Позната е на публиката с ролята си на Ирина в едноименния филм на режисьора Надежда Косева. Лентата, която беше и дебют в киното за Мартина, имаше голям успех и обиколи европейските и световните кинофестивали в края на 2019 г. А Мартина беше едно от събитията в киното през онази година.

Биографията й е богато документирана в интервюта, които всеки може да прочете като напише името ѝ в Google. Как е започнала в театъра? Защо обича Цветана Манева? Как прави трансфера между футбола и актьорското майсторство? Нас обаче ни интересува друго.

Какво прави Мартина Апостолова днес? Как се е променила след събитията от последната година? Какво кино иска да прави? Какво е мястото на ЛГБТИ+ общността в българските кино и театър? Заради всичко това, посвещаваме февруарската корица на Out.bg на Мартина Апостолова.  

ДИЛЯН: Здравей, Мартина. Кажи ни с какво се занимаваш в момента и как минава един твой ден?

МАРТИНА: Най-хубавото при мен е, че всеки ден е различен и почти никога не знам дали всичко, което съм планирала, ще се случи. В момента репетирам едно онлайн представление, което ще е в zoom формат. Режисьор е Възкресия Вихърова, с която вече направихме един такъв експеримент. Жанрът е документален, а темата отново е насилието. Моята тема е за няколко тройни убийства от ревност и е много интересно. Звучи тежко, но не и за хората, които го правим, защото ние го гледаме от съвсем друг ъгъл. Основният екип актьори са Елена Димитрова, Ася Иванова, Мишо Милчев и Росен Белов.

ДИЛЯН: Какво те привлича в темата за насилието?  

МАРТИНА: Не е нещо лично. За щастие, нито съм била тормозена в училище, нито в семейството ми е имало насилие. Но сестра ми беше тормозена в училище и може би подсъзнателно търся някаква справедливост за това, което тя е преживяла. В същото време много ме разстройва агресията и абсолютното чувство за безнаказаност при голяма част от младото поколение. Сякаш то изпитва някаква омраза и ненавист без да знае към кого и защо, и намира външни отдушници на тази омраза.

А всъщност агресията не е нищо повече от автоагресия. И в момента, в който това започна да ми прави силно впечатление, започнахме работа с Възкресия по предишното представление, което се занимаваше с насилието в училище. (бел. авт. "Историята Ти(ти) в мен")

ДИЛЯН: Каква е формата на този нов проект и как репетирахте?

МАРТИНА: Когато създадохме още през 2019 г. предходното представление, "Историята Ти(ти) в мен", то не можа да си изживее качествено живота пред публика. След това Възкресия, която е много привлечена от новите форми, реши да опита да го направим онлайн. На практика ние го поставихме наново в zoom, защото това изисква съвсем друго внимание, концентрация и техника. Имаме оператор, който е като режисьор на пулт, той работи с една програма, която има опциите да анимира по някакъв начин лицата на актьорите. Целият процес е много занимателен, не ти писва. Всъщност въпреки, че репетирахме всеки от вкъщи, се чувствахме заедно и магията се случи. Значи дори в онлайн театъра има нещо, което си струва.

ДИЛЯН: На какво те научи пандемията? Какви уроци си извади за себе си?

МАРТИНА: Открих колко крехка е човешката психика, когато се насади страх, и колко лесно можеш да убедиш някого в нещо. Дадох си сметка колко фалшива информация има навсякъде. В един момент четеш едно, представяш си как всички ще умрем, и в следващия момент четеш нещо съвсем друго. Това може да побърка някой човек с по-слаба психика. Да не говорим за някакви частни случаи или деца, които не са окей да живеят с родителите си, но им се е наложило да живеят с тях. 

ДИЛЯН: В началото на месеца се случи нещо интересно в Германия. Сто осемдесет и пет ЛГБТИ+ актьори публикуваха и подписаха манифест, с който официално се разкриват и настояват в немските кино и телевизия да има повече ЛГБТИ+ персонажи. Другото им искане е ЛГБТИ+ актьорите да не бъдат избирани само за ЛГБТИ+ роли. Манифестът, заедно с интервюта на шестимата инициатори, беше публикуван в Süddeutsche Zeitung Magazin. Въпросът ми, колкото и да е наивен, е важен. Представяш ли си подобна инициатива у нас?

МАРТИНА: Изобщо не си го представям в близките 30 години... Не че няма смели хора, но според мен начинът, по който са поставени нещата в нашата индустрия, не позволява това да се случи. В САЩ и Западна Европа всеки има своето място, има нещо за всеки, тук няма. Тук няма за всеки. Това нямане не предполага честност, откровеност и приемане.

А пък и в кой вестник? В 24 часа ли? Ние дори нямаме уважавано печатно издание както Süddeutsche. Kолкото и да не ми се иска да го кажа, изобщо не сме дорасли за това. Първо трябва да се научим как да поднасяме тези новини, да не правим сензация от тях. Докато това се поднася като сензация, никога няма да бъде прието като нещо нормално.

ДИЛЯН: Защо у нас все още я няма тази култура на coming out на известните личности?

МАРТИНА: Ако питаш мен, една част от хората ги е страх. Ние сме хомофобска държава, толерантността почти я няма, озлобихме се с годините. Друга част от хората нямат потребност да го правят. Аз например нямам потребност да обявявам сексуалността си, защото не усещам никакъв смисъл от това. Аз съм обществена личност и съм популярна с работата ми като актьор. А културата на coming out я няма, защото тя не може да направи такава вълна както в Западна Европа и в САЩ, защото у нас тя не е уважавана.

ДИЛЯН: Именно заради онова нямане, за което спомена, ли е това неуважение?

МАРТИНА: Да. Представи си един актьор или една актриса, които са свръхпопулярни, познават ги с ролите им. Ти се радваш на цялото това обожание и осъзнаваш, че ако кажеш, че си гей повечето хора, ще те задраскат. И представи си какво е това да ти се случи в една държава, където нищо не е сигурно. Не знаеш дали ако сега снимаш един филм, след няколко месеца пак ще снимаш. Това е свързано и с нашата психика да си къткаме. И това колело се върти с поколенията и децата поемат това влияние. Госпожата в училище иска да ги води на театър, обаче еди-кой-си е излязъл като гей преди няколко дни и тарторът на класа казва: "Аз тоя педераст няма да ходя да го гледам!"

ДИЛЯН: Той ще го каже, да. Обаче вероятно на всеки тартор се пада едно момче или момиче, за които въпросният актьор може да се превърне в нещо като ролеви модел. Ясно, че един актьор няма да направи революция, но може би това ще помогне на днешните ученици след време да продължат тенденцията. И така постепенно ще се надигне тази вълна, за която ти спомена. Да, работата на човек е на първо място, но е важно също така ЛГБТИ+ общността ни да има своите ролеви модели.

МАРТИНА: Безспорно е. На мен по същия начин са ми повлияли някакви световни звезди, като George Michael, David Bowie, Aretha Franklin. Те са били необикновени не само заради музиката си, но и заради цялата си ексцентричност. Със сигурност това, за което говориш, щеше да ми се вижда много по-достижимо, ако това бяха български артисти.

Слушала съм много и Милена, Нова генерация, които по своему бяха ексцентрични, но там вече не ставаше въпрос за сексуална ориентация. Много е странно. Ето например мен никога не са ме избирали заради сексуалната ми ориентация, но пък и не вярвам и че би дошъл моментът, в който биха ме отхвърлили заради сексуалната ми ориентация. В същото време обаче ме избират точно заради андрогинния ми вид.

Те гледат лицето ми и си си казват: "Ето това е много интересно, това не можеш да го определиш, тя може да бъде и много нежна, и много груба." Обаче не си дават сметка защо е това! За щастие, досега съм имала късмет да работя с режисьори, които са с толкова отворено съзнание. Ето това искам - да не става на въпрос за това. При мен няма място за никаква омраза. Не мога да си обясня расизма, хомофобията. Това са хора, които мразят някого заради това, че е човек. Това е все едно да мразиш себе си. Представи си каква агресия имат тези хора спрямо самите себе си, за да стигнат до там.

ДИЛЯН: Какво кино и какъв театър искаш да правиш?

МАРТИНА: Искам да правя европейско кино. Абстрактно, сюрреалистично. Комедия със сигурност, защото никой не ме взима за комедии, а четири години в университета това съм правила. А в театъра ми се прави някаква класика, не съм играла класики почти от студентството си. Прави ми се Шекспир, примерно.  

ДИЛЯН: Липсва ли ти барът?

МАРТИНА: Липсват ми хората в бара...

Можете да гледате Мартина в "Нощта на покера" (реж. Касиел Ноа Ашер) в Театър Азарян, WoMan на Марион Дърова на сцена ДНК и "Когато аз бях ТИ" на Възкресия Вихърова. През 2022 предстои да излезе филмът “φ 1.618” на Теодор Ушев, в който Мартина участва. А да, и като отворят баровете, отиваме да изпием по едно с нея в бара зад Софийския университет.

Последвайте Out.bg в Facebook и Instagram за още новини. Споделете вашите новини и истории на spillthetea@out.bg.