Mariam Geladze за Бургас Прайд: Всички походи започват с малък брой смели хора, които се изправят срещу несправедливостта

Коста Каракашян

Снимки: Mariam Geladze / Facebook

Срещаме се с Mariam Geladze, една от смелите организатори на първия Tbilisi Pride в грузинската столица през 2019. От есента на 2020, Mariam живее в България и активно следи ЛГБТИ+ културата в нашата страна. Само седмица след Бургас Прайд, Mariam ни споделя впечатленията си от първа ръка и как шествието в Бургас ѝ напомня за организирането на първото шествие в Тбилиси.

КОСТА: Като човек с опит в областта на журналистиката и средствата за масова информация знаете колко важни са видимостта и информираността. Какво според Вас прави Прайдът, за да направи ЛГБТИ+ общността видима?

MARIAM: Исторически погледнато, прайдовете са изиграли решаваща роля за повишаване на видимостта на ЛГБТИКВ+ общността. Те са се превърнали в глобален инструмент за видимост не само за един ден, а и дългострочно, за да се фокусира вниманието на обществото и политиците върху различни казуси през цялата година. Въпреки че са особено ефективни в развиващите се региони като Източна Европа и Кавказкия регион, те са и противоречиви. Тук те функционират по-скоро като протести и са най-близо до първите Стоунуолски бунтове, в сравнение с празненствата на прайдовете в западните страни.

Като цяло, когато се съберем и излезем като общност, така заставаме на страната на тези, които все още не могат да го направят и наблюдават от разстояние, на тези, които все още не са готови да излязат. Доказано е многократно, че всяка година броят на участниците се увеличава във всяка страна, което означава, че все повече хора приемат себе си и тези около тях.

Що се отнася до обществото като цяло, след като се е сблъскало с общността в медиите, на протестите и в други ситуации, то свиква с мисълта, че хомосексуалните хора са точно като тях и са неразделна част от обществото, както всички останали, и не са страшни. След известно време куиър хората придобиват важни съюзници. И накрая, това има огромно значение и в политически план. Куиър хората наистина стават равноправни граждани пред закона, когато те са защитени от него.

КОСТА: Какви са впечатленията ти от България досега?

MARIAM: Преместих се в България по работа през октомври 2020 г., но съм живяла тук и преди, когато учех в Американския университет в Благоевград. Студентските ми години там оказаха огромно влияние върху мирогледа ми, върху начина, по който възприемам предизвикателствата и ме оформиха като активен гражданин. Образованието тук ме научи да заемам ясна позиция, особено когато съм в малцинството.

Мисля, че България като цяло може да послужи за пример на Грузия в някои отношения. Има толкова много прилики като религия, история, култура, дори имаме едно и също море. Винаги е интересно да се сравняват прайд шествията в Грузия с тези в Украйна, България и други балкански страни. Винаги има истории за разказване и опит, които да споделим помежду си.

КОСТА: Ти беше част от организаторите на първия прайд в Тбилиси. А сега беше и част от първия прайд в Бургас! Какви са впечатленията ти?

MARIAM: Въпреки че през последните години София Прайд е сравнително безопасно събитие, това определено не важи за други части на България. Реших да участвам и да помогна за организирането на прайда в Бургас, за да изпитам от първа ръка предизвикателствата, с които се сблъскват българските активисти, и да сравня ситуацията с тази в Грузия.

Преди деня на прайда знаех, че четири различни групи организират контрапротести и очаквах да преживея нещо подобно на това, което се случва по време на протестите в Тбилиси. Бях доста стресирана. Когато обаче стигнахме до мястото на събирането, страховете ми се разсеяха. В Грузия често е трудно дори да се стигне до мястото, а тук полицията охраняваше района за нас.

Полицейският кордон обаче не беше много силен и сред всички нас, които участвахме, определено имаше усещане за уязвимост. За щастие, контрапротестиращите не бяха толкова агресивни, колкото обикновено са в Грузия. Но беше много възможно да хвърлят по нас нещо по-опасно от краставици и яйца. Най-вече човекът, който влезе в полицейския кордон и изгори знамето на дъгата, също можеше лесно да нарани някого.

За щастие, нищо от това не се случи. Като цяло, въпреки че прайдът завърши без наранявания, никой от активистите не се чувстваше достатъчно защитен, а напрежението на моменти беше непреодолимо.

КОСТА: Какъв съвет би дала на активистите в България, които се чувстват обезкуражени от негативните реакции към прайда и съответно контрапротеста?

MARIAM: Макар че аз самата имам да се уча още много, от моя опит съвет номер едно за българските активисти би бил да не губят надежда. Това, че този път не успяхме да организираме шествие, не означава, че догодина няма да е възможно. Всички походи започват само с малък брой смели хора, които се изправят срещу несправедливостта. Всяка година броят им нараства и сме виждали това да се случва във всяка страна. Сигурна съм, че бургаският прайд няма да бъде изключение и след няколко години ще стане толкова безопасен, колкото и другите прайдове на запад. Борбата винаги има резултати, които понякога идват по-късно, така че всички трябва да проявим търпение. Ако променим живота само на един човек в даден момент, борбата си заслужава.

КОСТА: Как се справяш с прегарянето или тежестта на активистката работа?

MARIAM: Открих значението на грижата за себе си, след като се включих в Тбилиси Прайд. Бидейки винаги в движение и стресирани, толкова много активисти пренебрегват грижата за себе си като "маловажна" или като загуба на време. Често пренебрегваме себе си, което води до прегаряне и е контрапродуктивно дори за каузата, за която се борим, а често има демотивиращ ефект и върху хората около нас. Вярвам, че като активисти трябва да се научим да поставяме нуждите си на първо място и да признаем, че понякога не сме в състояние да участваме в задачите, които искаме да постигнем. Трябва да усвоим техники, които ще ни направят по-устойчиви и подготвени да продължим борбата си.

Mariam ще представи документалия филм за Tbilisi Pride, March for Dignity на John Eames, на 5 юни в 20:30 ч. в Дом на киното. Прожекцията се организира от Sofia Biting Docs и фондация GLAS. Повече информация тук.

Последвайте Out.bg в Facebook и Instagram за още новини.

Споделете вашите новини и истории на spillthetea@out.bg.

Прочетете още