Снимки: Loki / Disney+

Loki е третият сериал на Marvel за стрийминг платформата Disney+. Преди него бяха WandaVision и The Falcon and the Winter Soldier. Различното при Loki, особено за ЛГБТИ+ обществото е, че главният персонаж беше обявен за първия бисексуален такъв във Вселената на Marvel (MCU) (не говорим за комиксите, а за филмите и сериалите). Както често се случва при Disney обаче, това признание не доведе до нищо, беше поредният "прах в очите", поредната подигравка, и след финала на шесте епизода, от които се състои сериалът е трудно да си представиш, че някога може да видим Loki с мъж на екран. Какво стои зад всички това? Отговорът е ясен - queerbaiting!

Какво е queerbaiting? Преди да отговорим на този въпрос и да продължим с този анализ, трябва да отворим скоба и да признаем, че извън фалшивата бисексуалност на главния персонаж, става въпрос за изключително амбициозен проект, който оправда очакванията и се превърна в един от най-добрите, престижни и успешни проекти в историята на MCU.

Сериалът продължава историята на Loki след като успя да открадне Тесеракта по време на пътуване във времето (в миналото) на част от Отмъстителите, събитие, което видяхме в Avengers: Endgame (2019). Въпросната алтернативна версия на Loki попада в пустиня, а секунди след това бива похитена от мистериозния Орган за времеви отклонения (TVA) - бюрократична организация, която съществува извън времето и пространството и наблюдава времевата линия. Те дават на Loki да избира: да бъде заличен  поради това, че е "времеви вариант", или да помогне за поправянето на проблемна времевата линия причинена от друг негов вариант от женски пол.

Следват стотици обрати, които ще накарат всеки фен на пътуванията във времето, на паралелните вселени, на научната фантастика и на комиксите да се чувства сякаш има рожден ден докато гледа всеки едни от шестте епизода на първи сезон.

Loki е един от най-големите рискове, които MCU и Disney някога са поемали, не се притеснява да бъде комплексен, сложен, оплетен, както и много по-мрачен и зрял от обичайните им продукти. Представяйки дълбока дисекция на самосъжалението, егоцентризма, болните амбиции и болезнената самота, сериалът няма притеснения да задава екзистенциални въпроси като: "Какво оформя личностните ни характеристики и възможно ли е да се промени на зряла възраст? Какво стои зад изкуплението? И можем ли да избираме сами съдбата си или тя е предопределена от по-висши сили? Специалните визуални ефекти, декорите и екшън сцените са на космическо ниво и не се различават по много по-високо бюджетните им филми, а сценарият на  Michael Waldron и режисурата на Kate Herron са още по-добри, като по този начин постигат неочаквано високи резултати, особено откъм психологическо развитие на персонажите.

Tom Hiddleston не спира да удивлява с нюансирания си портрет на нарцисиста Loki, като постига немислимото - да надскочи самия себе си и всичките си предишни участия в продукциите на MCU, подарявайки ни най-добрата си игра до момента. Sophia Di Martino, Gugu Mbatha-Raw, Wunmi Mosaku, Tara Strong и Owen Wilson са съвършени като основните персонажи, които правят компания на Hiddleston, но най-иконични и запомнящи са изненадващите епизодични участия на Richard E. Grant и Jonathan Majors в роли, които няма да издавам, но които категорично вече са част от историята на MCU. Музиката на Natalie Holt е вълшебна и съвсем заслужено получи единодушни хвалби.

Сега вече може да се върнем на queerbaiting-а. Става въпрос за маркетингова стратегия популярна сред развлекателната индустрия, най-вече когато говорим за фиктивни истории във филми, сериали, книги, комикси, при която създателите намекват за еднополова романтика или друго представяне на ЛГБТИ+, но всъщност не го показват. Или казано другояче - много подтекст, нулево съдържание.

Disney, не изненадващо, макар и жалко, е компанията кралица на queerbaiting-а. Tова далеч не е конспиративна теория, най-скандалният пример са отношенията между персонажите на Oscar Isaac (Poe) и John Boyega (Finn) в последната трилогия на Star Wars. Двамата актьори признаха в много интервюта, че са били режисирани по този начин и не скриха разочарованието си, че всичко е било с маркетингова цел. Особено суров беше Isaac, тъй като сексуалността на Poe остана мистерия до самия финал на трилогията, за да бъде поставен в рамка "хетеросексуален" на самия финал с, меко казано, random персонаж.

Фенски рисунки на Finn и Poe като двойка лично споделени от режисьора на втория филм (The Last Jedi) в трилогията - Rian Johnson

Aктьорът не скри възмущението си относно страха на Disney и подкрепи феновете във възмущението им. Boyega също подкрепи хорското недоволство и призна, че е направил много опити да доведе тази история до нещо повече от подтекст, уви, неуспешно. Още след излизането на първия филм от новата трилогия, през 2015-а г. в шоуто на Ellen DeGeneres, актьорите говориха открито по темата, като Oscar Isaac заяви: "Имаше романтика - поне аз играех романтика. В пилотската кабина имаше много дълбока романтика". Kъм днешна дата и след крайния резултат, думите му звучат като подигравка. Наглостта стига и по-далече, в третия филм, The Rise of Skywalker, чийто рекламен материал съдържаше обещание за първата гей целувка на екран, нo беше показaн двусекунден момент между двама третостепенни герои.

Само в последните години Disney безсрамно ползваха queerbaiting и в Solo: A Star Wars Story (2018). Тук, главният персонаж Lando, изигран от Donald Glover, бе широко рекламиран като пансексуален, но подобно нещо просто не съществуваше на екран.

Какво ни беше обещано в Beauty and the Beast (2017) и какво всъщност получихме

Друг пример е Beauty and the Beast (2017), кошмарната игрална адаптация на култовата анимация, която ужаси не само с лошия си вкус, нелепите специални визуални ефекти и слабата актьорска игра на главните актьори, но и с неизпълненото обещание за романс между Gaston и LeFou. А впоследствие неспирна реклама, че LeFou ще бъде първият открит гей герой на Дисни. Единственото, което получихме беше буквално двусекунден кадър в последните моменти на филма, в който LeFou танцува с друг мъж. Актьорите зад ролите - Luke Evans, открито хомосексуален, и Josh Gad също признаха, че са били режисирани да играят общите си сцени по този начин.

Tessa Thompson не успя да убеди Disney да покажат Valkyrie като открито бисексуална в Thor: Ragnarok (2017), каквото е тя и в комиксите

Друг пример е Thor: Ragnarok (2017), където реално е имало заснета сцена, която показва Valkyrie като бисексуална, каквото е тя и в комиксите. Сцената така и не вижда бял свят и бива отрязана от финалната версия на филма. Актрисата зад героинята, Tessa Thompson, открито бисексуална, неколкократно изрази публично фрустрацията си относно случката.

Външният вид на Artie (John McCrea) е единственият признак неговата хомосексуалност в Cruella (2021)

Примерите нямат край, подобни ситуации се разиграват и в Avengers: Endgame (2019), Black Panther (2018), Toy Story 4 (2019), The Falcon and the Winter Soldier (2021) и скорошния Cruella (2021). В лентата има нов персонаж на име Artie, чиято хомосексуалност беше силно промотирана много преди излизането на филма, но в самия филм тя не е нито разгледана, нито развита, а отново просто намекната чрез външния вид на героя, изигран от друг открито хомосексуален актьор - John McCrea.

За Frozen, и загатната хомосексуалност на Elsa, която вече е официално гей икона (за съзнателния гей химн Let It Go може да се говори с часове), дори не искам да навлизам в детайли, но там страхът на Disney е оправдано огромен, така че в неизбежната трета част едва ли ще посмеят да я хетеронорматират, както направиха с Poe, по-скоро ще я оставят в сивата зона.

Ewan McGregor и Chris Messina обявиха, че героите им от Birds of Prey "вероятно" са гейове

Но Disney далеч не са единствените, които ползват queerbaiting. Tри от най-успешните примери, сред  хилядите други, са сериалите: Supernatural, Hannibal и Sherlock, които се справяха толкова добре, че феновете дори прегърнаха тази тяхна форма на разказване на истории.

Модерният, и изпълнен с хомоеротика, прочит на отношенията между вечните врагове Moriarty (Andrew Scott, открито хомосексуален) и Sherlock (Benedict Cumberbatch) се радваше на огромно одобрение от страна на многомилионната фен база на сериала

Други неуспешни и обидни примери пък са рекламната кампания, отново подкрепена от актьорите - Ewan McGregor и Chris Messina, че героите им в Birds of Prey са гей двойка, думи, които получиха 0% валидация в самия филм. Или когато J.K. Rowling разкри, че Dumbledore е гей дълго след като той вече беше мъртъв в книгите, а след това отказа да разгледа тази част от живота му в новата поредица от предистории, в които героят е млад - Fantastic Beasts.

Хомоеротиката между Mads Mikkelsen и Hugh Dancy в Hannibal беше най-известният елемент от целия сериал

На какво се дължи това? На факта, че ЛГБТ+ обществото отдавна се е доказало като най-големия консуматор на изкуство, както и като изключително лоялна фен база, не на последно място, и като хора, отчаяни да видят себе си на екрана. Какъв е проблемът тогава? Ами че големите студиа са жадни за пари, а в много държави хомофобията е легална и медийно налагана, така че докато ни дават трохи и микромоменти, всички те лесно се изрязват за чуждестранни пазари с антигей закони и ограничения като Китай, Русия и Сингапур. И по този начин, Холивуд правят парите и от ЛГБТИ+ хората, и от хомофобите, които ги тормозят и репресират.

Защо случаят с Loki е по-специален и болезнен? Защото както казахме по-горе, става въпрос за истинско комиксово бижу, чието единствено петно е този queerbaiting момент, който не само, че не води до нищо, а бърка със сол в раната когато на по-късен етап, главният персонаж се влюбва за пръв път, разбира се, в жена (което е напълно окей когато си бисексуален, но не и когато рекламираш шоуто си с това, ако ще гледаме Loki само с жени, то няма нужда да му се слага етикет - бисексуален).

Но нека завършим позитивно, след като се влагат толкова пари и манипулации, за да може ЛГБТИ+ общността да бъде привлечена, значи тя отдавна е част от mainstream pop културата, чиято сила и власт не може повече да бъде подценявана.

След всичко това, едва ли има нужда да се пояснява, което е най-лошото в сериала, затова ето лек подбор от най-добрите му моменти: химията между Hiddleston и Wilson, както и между Hiddleston и Sophia Di Martino. Емоционалните сцени на Wunmi Mosaku. Как Tara Strong успя да превърне привидно невинния си персонаж, Miss Minutes, в притеснително злокобен. И отново, всички сцени на Richard E. Grant и Jonathan Majors, но най-вече последните им моменти.

Loki е достъпен за гледане в Disney+.

Последвайте ни в Facebook и Instagram за още новини.

Споделете вашите новини и истории на spillthetea@out.bg.