Снимка: Коста Каракашян за Out.bg / Sofia Pride 2021

В петата и последна част от колаборацията ни с фондация "Окрилена" си говорим за историята на ЛГБТИ+ хората в България. Първо се запознахме със значението на ЛГБТИ+ акронима, след това със сексуалното многообразие в животинския свят, както и в историята по света и погледнахме отблизо Стоунуолските бунтове, които дават начало на движението за равноправие на ЛГБТИ+ общността по света. Но какво се случва в България?

През Първото и Второто Българско царство няма намерени закони, които забраняват хомосексуалността. Законите на хан Крум също не включват наказание за различна сексуалност или пол, но с приемането на християнството за официална религия се предполага, че социалните нрави са били против.

В османската империя, по учението на Корана, хомосексуални актове са били незаконни и наказуеми, но през 1858 те отново се разрешават. В следствие на това, в България, след Освобождението, до 1896 г. съществува тази свобода, но на 1 май се изготвят нови закони, които гласят, че хомосексуални мъже над 16 г. се наказват с 6 месеца затвор, което се увеличава на 3 години през 1951 г.

Въпреки че заради демократичните идеали на страната не се обръща особено внимание, това се променя по време на Втората световна война, когато евреи, роми и хомосексуални хора са водени в концлагери, по идеал на националсоциализма. При смяната на режима със социализъм и идеологията на Сталин, на хомосексуалността се гледа като на различие и остатък от буржоазията, което я прави една от мишените на правителството. На милиционери и управленци е заповядано да наблюдават за набедения на хомосексуалност заедно с безработица и морално отклоняване, което води до затварянето на обвинени гей хора заедно с престъпници и политически врагове.

По пример на СССР, хомосексуалността е смятана за патология или психическо увреждане на волята, какъвто всъщност е и начина на мислене на западната психология по това време. Според български учебници по медицина до 80-те години се смята, че хомосексуалността е сексуално отклонение, което почти винаги се дължи на социалната среда и може да се лекува. Въпреки че ролята на медицината като лек за хомосексуалността прогресивно намалява, през 1991 г. официално Световната здравна организация я премахва от Международната статистическа класификация на заболяванията и свързаните здравни проблеми.

Интересен случай е съдебното дело през 1964 г. срещу 26 души, включващи известни личности като Георги Парцалев, Емил Димитров и текстописеца му Васил Андреев. Наскоро всъщност синът на Емил Димитров потвърждава, че известният певец е бил бисексуален. Делото според някои хора по това време е било отклик на увеличаващата се видимост на общността в столицата, а според други е било политическо шоу.

Осъдените са сложени в лек режим, но, в духа на медицинското мислене на времето, са подложени на експериментално инжектиране на „мъжки хормон“ или тестостерон, което обаче на дава желаните резултати за пълно излекуване. След това, през 1968 г. законодателството се променя така че не само половият акт, но и неща като „хомосексуални действия“ и изкушаване към хомосексуалност са наказуеми с глоба и затвор, което и показва как от действие, хомосексуалността започва да прераства в идентичност в очите на закона. Случват се още няколко дела, но те нито придобиват същата популярност, нито включват толкова популярни фигури.

Фактор, който допринася за отрицателното държание към ЛГБТИ+ общността по времето на социализма в България е и връзката между семейството и партията. Тъй като за повече работници са били нужни повече деца, репродуктивният секс е сложен на пиедестал като върховната проява на национална и партийна любов, което поставя останалия секс в опозиция на този идеал. Фокусът към любов и страст се смятал за грешен и трагичен, защото отнемал вниманието от продуктивност и общност.

Заради пораждащата се свобода на жените по време на социализма и разширените граници на женственото, лесбийките не са толкова гонени и арестувани колкото гей мъжете. Знаци и сигнали в западния свят по това време като носене на панталони, къса коса, интерес към физически труд и липса на грим в България са били знаци на упорита и практична работничка, която не се интересува от буржоазна фриволност. Заради това и публичните дела са включвали предимно мъже, които са имали много по-строги граници за мъжественост, отклонението от които се порицавало като хомосексуалност.

Има спекулации за липсата на местна ЛГБТИ+ култура, особено под натиска на социалистическото правителство и режим. Една теория е, че заради спонсорирането на изкуствата, рамо до рамо със строгото ограничение на свободата на словото, хората не са искали да се откажат от привилегиите си за сметка на лична свобода. Друга е, че с постоянния натиск на Държавна сигурност върху хомосексуалните хора със заплахата за разкриване на идентичността им е довел до страх от прекалено голяма видимост.

Падането на социалистическия режим води до по-големи лични свободи, което включва и ЛГБТИ+ общността, която вече не е незаконна. Въпреки това продължават да съществуват проблеми като невъзможност за граждански брак или съюз, нужда от пълна телесна промяна само за смяна на пола в официални документи, право на осиновяване и закони срещу престъпления от омраза, чиято липса води до множество социални проблеми като тормоз и насилие.

За борба с тези липси още от 1992 г. се основава организацията „Джемини“ и по късно „Действие“, „Билитис“, „Куиър България“, GLAS Foundation, Single Step, ЛГБТ Пловдив и други, които отстояват правата на ЛГБТИ+ общността в България и информират нацията.

Макар и ЛГБТИ+ общността да е по-свободна днес в България, все още липсват ключови права, които позволяват пълноценния и щастлив живот. Когато погледнем извън ограниченията и етикетите, с които сме израснали, можем да видим разнообразието, което е изобилно в природата и как повечето предразсъдъци и стереотипи, в които вярваме, не са базирани на истина. ЛГБТИ+ общността е съществувала винаги и навсякъде и омразата и страха няма да променят този факт.

Колаборацията ни от 5 части с фондация "Окрилена" и Мартина Тонева цели да запознае по-широката публика с живота на ЛГБТИ+ общността. Текстовете от нея са подходящи за споделяне със съмишленици или близки хора, които искат да научат повече за това как да бъдат съпричастни и да подкрепят ЛГБТИ+ близките си.

Последвайте фондация "Окрилена" и Out.bg в Facebook и Instagram за още новини.

Споделете вашите новини и истории на spillthetea@out.bg.