Снимки: Roxanne Gauthier (представление), Jessica Rispal (портрет)

След откриването на 14-тото издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс "Антистатик", тази вечер на сцената на ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс ще имаме възможност да се запознаем с Kevin Jean, френски хореограф, който изследва мъжествеността и отхвърлянето ѝ.

В навечерието на новото му представление To The Point, което изследва мъжествеността чрез движенията на таза, част на тялото, превърнала се в табу за белите мъже в съвременната западната култура, Kevin ни разказва малко повече за процеса и работата си. "Избирайки обратното на мъжествеността, а именно крехкостта, чувствителността, нежността, щедростта към себе си, представлението едновременно блокира половата бинарност и задвижва нужната трансформация в репрезентациите" разказва още описанието в програмата. 

КОСТА: За втори път представяш работата си като част от програмата на "Антистатик". През 2017 гостуваше с представлението „Райски места“, което изследва в какво състои една утопия. Утопия ли е и този път светът на мъжествеността, който ще видим?

KEVIN: Не, въобще не! Започнах с въпрос, който беше "Можем ли да откажем да бъдем мъже активно? И как?" Мисля, че мъжествеността и женствеността са две страни на една и съща монета. Каквото е от една страна не е от другата и се създава една бинарност. Нямам интерес да изследвам тази бинарна система. Моят интерес е в това как да саботираме и да деконструираме идентичността на мъжествеността и по-конкретно тази роля, която трябва да играем пред останалите, когато сме в AMAB тела (assigned male at birth, в превод определен като мъж при раждането).

Споделих този въпрос със Soa de Muse и Calixto Neto (другите двама изпълнители в представлението) и получих въпрос от страна на Calixto. Той ме попита за какъв тип мъж говоря, защото той е тъмнокож и бразилец, а аз бял и французин. За мен това беше един отрезвителен момент, защото до този момент смятах, че съм достатъчно внимателен, но не бях обърнал внимание, че работя с артисти от различен статут. Говорих много с Calixto и Soa, който също е от Карибите и те споделиха как трябва да се криеш, ако не  рефлектираш традиционната хегемонна мъжественост.

КОСТА: Мисля, че често отстрани е лесно да разпознаеш кога мъжествеността вреди на останалите, но понякога когато тя е част от нашата идентичност е по-трудно да видим как се проявява това. Кои бяха някои от историите, които те вдъхновиха да изследваш тази тема? 

KEVIN: Мисля, че хетеронормативният начин да съществувам в AMAB тяло никога не ми е прилягал. Винаги имах интерес да не бъда мъж. Като казвам това имам предвид да бъда това, което се изисква от мен, за да бъда приет - с опреден вид експресия, определена сексуалност, определена чувствителност, определено поведение и така нататък. Винаги съм изследвал какво означава това за мен. Когато създавам танцова работа, това е естествена част от мен, моя процес и моята еволюция. 

Този въпрос започна да се развива покрай работата ми по предишно соло, The Cyclone Pursuit, което изследва смъртта, тъмнината, депресията и търсенето на начин да се преродя. В него се откъснах от това, което се очаква от мен, и от мъжествеността и отвори пространство да съществувам по по-женствен начин, който след това пренесох и в света около мен. Това беше началото на нов експеримент и трябваше да мина през много неща, за да намеря тази свобода и прераждане.

Ние сме тук и това е факт. Досега сме чели, обсъждали и деконструирали доста. Вече споделяме това преживяване и започваме с това, че сме минали през тези неща заедно. Едновременно с това, продължаваме еволюцията си напред заедно с целия екип.

Започнах като AMAB човек, но все повече и повече намирам спокойствие и място за себе си като трансфеминин небинарен човек, но ми отнема известно време. Този процес ми помага да стигна дотам по-бързо.

КОСТА: Много е силно да можем да изследваме тези неща на сцена. Като артисти имаме възможност да си играем много по-свободно с тези роли и така да намерим себе си. Също в това представление изследваш сексуалния образ на мъжкото тяло. Можеш ли да поговориш малко за сексуализирането на тялото в контекста на работата ти и осъждането, което често виждаме отстрани, когато става въпрос за сексуалното мъжко тяло?

KEVIN: Като AMAB човек, осъзнах, че има много малко възможни репрезентации на AMAB тялото като сексуален обект извън мейнстрийм и soft порното. Не намирах себе си в тези много мъжествени образи, и в хетеросексуалното и в гей медиите, и започнах да изследвам моята собствена сексуалност и еротичност с различни фотографи. Питах се как мога да ги намеря и защо са скрити?

Стана част от работата ми да създам своя собствена репрезентация там, където не я виждам, но го правех под псевдоним, с различно име. В началото не исках тази работа да се смесва с работата ми в сферата на съвременния танц, защото имах много страхове, че ще бъда съден. Усетих, че в мен се крие страх, че ще бъда осъден и ако това ме води, то успявам ли да покажа себе си наистина? Все още работех в учебно заведение, затова бях внимателен, но в същото време изследвах еротиката чрез пърформанс. Особено интересен ми беше lap dancing-а като жанр и чрез него преоткрих желанието ми да танцувам и да предложа себе си и да предложа танц, така че да бъде обект на погледа на други хора.

Много често мъжете са възпитани да гледат, да грабват, да действат смело...

КОСТА: Да бъдат активните?

KEVIN: Исках да експериментирам какво е усещането да се оставя на погледа на някой друг или да се предложа, така че води уязвимостта. Понякога това е много силно усещане и беше наистина прекрасно да го изследвам. Това беше началото и на това представление - как можем ние като AMAB хора, като не всички в представлението се идентифицираме като мъже, да направим с тази информация? Как можем да работим с тези знания? 

Фокусът ни беше върху това какво можем да създадем с нашите задници и с бедрата? С движенията и начина, по който се показваме?

В началото си казах, че има голям проблем със задника и по-точно дупката при мъжете, независимо дали става въпрос за хетеро, би или хомосексуални мъже. Въпросът все още е "Кой прониква в кого? Какви позиции и роли са окей?" Като цяло, все още има виждане, че ако ти си мъжът, в теб не прониква никой. Ти трябва да проникваш. Знам, че е клише, но го има.

КОСТА: За съжаление хората все още го вярват! И голяма част от това идва от идеята, че всичко, което е по-женствено е по-слабо, дори и в света на хомосексуалните хора.

KEVIN: Да, много често се среща това виждане, защото отговаря на бинарната интерпретация на патриархалните виждания. Независимо от нашата сексуална ориентация или полова идентичност, всички сме отраснали в свят, който проповядва тази идея.

Много исках да работя с идеята за задника. Затова и представлението се казва To The Point, защото на френски фразата се използва, когато наистина сочиш активно към нещо, което е ето там.

КОСТА: Това, което спомена е много важно, защото особено при куиър хората, често имаме по-ниско самочувствие докато растем. Когато стигнем до момента, в който смело можем да се показваме и да ни гледат, това е специален момент, който ни дава сила. Има голямо разминаване в преживяването между един хетеронормативен свят, който гледа на сексуалната експресия като нещо лошо и пошло и куиър общността, която е усетила колко силно може да бъде това сексуално усещане.

KEVIN: Напълно съм съгласен с теб! Мога да споделя, че много дълго време се чувствах доста комфортно в този хетеронормативен свят. Докато бях млад се страхувах повече да заявя себе си и да експериментирам смело с идентичността си. Трябваше да чакам докато стана на 30, за да стана малко по-отворен и да се чувствам добре в кожата си. Мисля, че се страхувах прекалено много, когато бях по-млад. А сега, когато вече съм на 39, тепърва мога да бъда открит за транс идентичността ми. Всъщност, за първи път го споменавам в интервю!

KОСТА: Това е много ценна репрезентация за нас като ЛГБТИ+ медия, която цели да отрази всички куиър идентичности. Вярвам, че с твоя пример можеш да вдъхновиш много хора, които имат нужда първо да разберат, че и за тях има такава идентичност, преди те самите да се припознаят в нея. Преди това всеки си мисли, че има само две опции!

KEVIN: Роден съм през 81-ва и тогава нямаше никаква репрезентация за куиър и транс хора. Около мен това започна преди няколко години в телевизионните предавания и в Instagram и мисля, че това много помага.

КОСТА: Можеш ли да ни разкажеш малко повече за сценографията и костюмите, които са много модерни и чувствени?

KEVIN: Мисля, че започна с моя собствен вкус и естетика. Започна с това, което аз обичам да нося и начина, по който аз обичам да сексуализирам тялото си. Целта беше да обърнем внимание на еротизма на всеки един от нас. Беше трудно да намерим секси костюми за AMAB тела в началото. Бях доста фрустриран, защото намирах много секси дрехи, но не бяха за моето тяло или в мой размер. Имаше и такива, но отне време да ги намерим и да натрупаме знания кои дрехи ме карат да се чувствам секси.

Когато започнах да работя с Calixto и Soa, им разказах това. Спомням си, че Calixto каза "Не знам какво стои секси върху мен" и тогава решихме, че трябва да търсим, да пробваме и да намерим нещо специфично. Интересно е, че като мъже можем да преминем през целия си живот, без да разберем или без да ни се налага да разберем кои дрехи ни сексуализират.

След като пробвахме много неща, особено бельо, колаборирахме с костюмографа ни Ricardo Bussières, за да намерим правилната прозрачност. За мен беше много важно да се виждат голите задници, за да можем да ги виждаме и да ги предлагаме.

КОСТА: Това е важен коментар, защото много често при женското тяло очакваме да виждаме голите задни части. В хетеросексуалния свят, когато видим едно мъжко тяло да бъде третирано като сексуален обект, чак тогава става ясно колко много сексуализираме женското тяло в ежедневието. Понякога човек трябва да облече една дреха, за да усети колко е некомфортно да бъде гледан и третиран само като сексуален обект.

KEVIN: И също така повдигаме въпроса как се чувстваш, когато ти си превърнат в обект? И как се чувстват жените, които гледат едно сексуализирано AMAB тяло? В нашето представление има и мъже и трансфеминин хора.

КОСТА: Как беше този процес за колабораторите ти?

KEVIN: В началото започнахме само с разговори и беше много интензивно. Прекарахме две седмици, в които говорехме и развивахме доверието и знанията в групата ни. Това не беше процес, в който исках да налагам и да им казвам какво да правят. Много беше важно да уважавам техните желания. Питахме открито: "Какво искаш да правиш? Какво със сигурност не искаш да правиш?" След като говорихме много, реших да създам 3 сола в представлението. Въпреки че е трио, има 3 отделни части, защото представлението се нуждаеше от въздух за всеки един от нас да изрази себе си. Дори и когато един от нас танцува соло, той носи и философията на цялата ни група.

Трябваше рано в процеса да приема, както винаги, че представлението, което си представям в главата си няма да се случи, а да приветствам представлението, в което то ще се превърне. Освен изпълнители, те са и автори. Calixto също е хореограф, а Soa е кабаре артист, така че те също създават своя собствена работа.

КОСТА: Много е трудно! Не можем да игнорираме личните импусли на артистите.

KEVIN: Те не са предмети. Calixto също така ми каза, например, "В тази ситуация ще танцувам само пред бели хора като тъмнокож човек. Какво означава да ме сексуализира техния поглед? Като тъмнокож човек, съм прекалено сексуализиран и прекалено силно превръщан в обект". Оказа се, че работя върху темата за сексуализирането на тялото с човек, който вече е прекалено сексуализиран и така се получава един конфликт. Бях много изненадан и няколко пъти след това отново проверявах с тях дали искат да продължат работа по проекта. Мисля, че заедно намерихме начин да изследваме темата и Calixto и Soa допринесоха много с един деколонизиран подход, който аз нямах. Иска ми се да кажа, че и аз го владея, но не е така, защото не съм имал техните преживявания. Много им благодаря за тяхното доверие и начинът, по който навигираха как да се включат в проекта.

Последната жива колонизаторска изложба в Белгия е била през 1958 и трябваше да си задам въпроса: "Това ли правим?" Не, но проектът ни изследва сексуализирането на тялото. Calixto каза "Иска ми се да мога да избера да сексуализирам себе си без този контекст." Надявам се да намерят някакво овластяване в този процес, пожелавам го и мисля, че е така! 

To The Point е част от 14-тото издание на фестивала за съвременен танц и пърформънс "Антистатик" тази вечер от 19:00. Повече информация тук. 

Последвайте Out.bg в Facebook и Instagram за още новини.

Споделете вашите новини и истории на spillthetea@out.bg.