Снимки: Леда Кунева, личен архив

Днес се срещаме с младата и амбициозна Леда Кунева, една от 5-те стипендианти за 2020 година на сдружение Тук-Там, най-голяма общност от българи с международен опит. Миналата година Леда спечели стипендия на Фонда "Иди, учи и се върни" на Тук-Там (с подкрепата на сладкарници "Неделя"), за да следва магистратура по Права на човека в London School of Economics. За тези, които търсят възможност да финансират своето образование в чужбина, остава още един ден до крайния срок за кандидастване за Фонда "Иди, учи и се върни" за 2021. 

Леда завършва бакалавър по Международни отношения и право в University of London, UK. Също така е била стажант в МВнР, Дирекция "Двустранни отношения" с Африка и Близкия Изток и работи по проекти, свързани с правата на човека и многообразието на работното място. Миналата година решава да следва магистратура Human Rights в LSE, защото работата и интересите ѝ са тясно свързани с правата на жените и фундаменталните човешки права. Краткосрочните ѝ планове включват проекти, по които работи с колеги от Центъра за изследване на демокрацията, в по-дългосрочен план се вижда както в НПО сектора, така и в публичния сектор, а най-далечната ѝ цел е българският парламент. 

С Леда се срещаме, за да ни разказва как е протекло обучението и в Лондон, как тя е припознала правата на човека като своя кауза и какви предизвикателства стоят пред българското гражданско общество.

КОСТА: Как прекара последната година, в която учеше Права на човека в London School of Economics?

ЛЕДА: Тази академична година беше предизвикателство за мен и беше доста различна от предходния ми опит с образованието в чужбина. Голямата част от годината прекарах в някаква форма на изолация, съчетавайки учене с работа. Почти всичко се случваше, а и продължава да се случва онлайн - от лекции, семинари и ежеседмични срещи с колегите, до теренната работа за дисертацията и консултации с професорите. Никога не си бях представяла, че ще извърша всичките интервюта за дисертацията си онлайн. Това, разбира се, беше свързано с по-трудна организация, повече недоверие от страна на потенциалните респонденти, технически проблеми.

Но условията, в които премина тази академична година, доведоха и до нещо много положително. Спестиха време. Когато започнах тази магистратура, бях доста притеснена, че времето няма да ми стига, за да съчетавам успешно академичните и служебните си задължения. В крайна сметка, периодичните затваряния на Лондон, карантините, в който бях поради една или друга причина, и най-вече липсата на нужда да присъствам физически в кампуса за лекции и семинари ми предоставиха тези допълнителни свободни часове всеки ден, в който да работя по-пълноценно по темите, които ме интересуват.

КОСТА: Откъде дойде интересът ти към правата на човека като своя кауза?

ЛЕДА: Това е една много дълга история. През годините намирах все повече и повече аргументи да запиша точно тази специалност и да се занимавам точно с това. Някои от тях бяха ангажираността ми с неправителствени организации, които се занимават с гражданските права на жените и момичетата, както и на някои силно уязвими групи в нашето общество; преживяванията ми по време на бакалавъра ми в университет, в който активизмът и застъпничеството са изключително важна част от студентския живот; наред с влиянието на семейството ми над формирането на личната ми позиция относно справедливостта и толерантността. Най-очевидната причина е това, че съм член на социална група, която продължава да бъде в неравна позиция, независимо че представлява повече от половината население на света.

Самото решение да кандидатствам в LSE дойде с протестите срещу Истанбулската конвенция и Стратегията за детето през 2018 и 2019 год., с мненията, на които бе давана гласност тогава, нетърпимостта, дезинформацията. Целият този период за мен беше характеризиран с негодувание и възмущение. Имах нужда да осмисля тези процеси, които се случваха пред очите ми.

И сега ми се отдава тази възможност - дисертацията ми до голяма степен е свързана с влиянието на общественото мнение, държавните политики и законодателните решения над правата на жените и над тяхната (нашата) виктимизация. Сега изследвам защо жените ставаме толкова често жертви на насилие, откъде произтича това и защо това е (не)проблем.

КОСТА: Интересите ти са в сферата на правата на жените и многообразието на работното място. Кои са нещата, които можем да правим като общност, за да подкрепим тези важни каузи?

ЛЕДА: Много е радикално мнението ми по този въпрос. Трябва ни цялостно превъзпитание от “традиционните” ценности към цененето на хората като такива - на личностно и на обществено ниво. На хората, които имаме привилегията да говорим по тези въпроси, се пада и отговорността да навигираме динамичните социални процеси и взаимовръзки и да търсим подкрепа постоянно и неуморно. Трудните дискусии се падат на нас - да спорим с родителите ни, които са израстнали в един много по-различен свят, относно що е то полово равенство и социални роли, да сме на “другото” мнение в диалога с консервативните гласове, активно да се противопоставяме на стигматизацията на теми като насилието или на думи като “джендър”.

Темите, които представляват най-голям интерес за мен, са и тези, касаещи частните взаимоотношения между хората, където държавата не винаги намира мястото си или задълженията си. Много често чувам от колеги “хората трябва да си поискат промяната” - нека да я поискаме! Трябва да култивираме непримиримост с нетърпимоста у себе си и да нормализираме уважението към всеки човек като човек - вкъщи, на работното място, в приятелските ни кръгове, в асоциациите, в които членуваме.

Не мога да кажа, че има определени стъпки, които всеки от нас трябва да предприеме - това са личностни решения спрямо средата, в която живеем. Но да мислим критично, да задаваме въпроси, да нямаме задръжките да се противопоставим на несправедливостите, на които ставаме свидетели, да се застъпваме за тези, които нямат възможността да се застъпят за себе си, да споделяме мнението си, колкото и непопулярно да е то, това са все неща, които не изискват време и усилие, а са просто част от нормалната комуникация.

КОСТА: Какво ти даде опитът в чужбина?

ЛЕДА: На първо място, даде ми знания, които не можех да получа в България. На пръсти се броят магистърските програми за права на човека в Европа, а България не е от страните, където тази специалност се радва на особено академично (и обществено) внимание. Обучението в Англия е интердисциплинарно с възможност за формиране на собствена сфера на интерес. Предлага се изключително богат набор от източници на информация и данни с възможност за проследяване на най-новите развития. За мен, като човек, който иска да се развива в изследователската работа, това е от първостепенно значение.

Отделно от това, самият живот в чужбина, в една интернационална среда, където са събрани заедно много и различни култури, те подтиква да преосмислиш собствената си позиция в комплексната тъкан на обществото. Този урок ми остава от една от професорите ми тази година, която държеше всеки да може да сподели мнението си наравно с останалите и да бъде активно слушан и чут от всички. Тя въведе словосъчетанието “етичен подход” не само в академичните ми трудове, но и в ежедневните ми взаимоотношения с хората.

КОСТА: Какъв съвет имаш за бъдещите кандидатите за Фонда за стипендии на Тук-Там?

ЛЕДА: Бъдете верни на себе си и на собствения си поглед над света, но си дайте и достатъчно място за растеж и промяна. Най-важният принос на Фонда е във вашето развитие, във вашия път напред и във вашето усъвършенстване!

Фондът на стипендии "Иди, учи и се върни" на Тук-Там се провежда за шеста година. Крайният срок за кандидатстване е 4 юни, петък. Пълните условия и апликацията можете да намерите тук.