Снимки: HBO Bulgaria / all3media International & RED Production Company

Russell T Davies, един от най-знаковите гей сценаристи в историята, е писал множество иконични заглавия за ЛГБТИ+ обществото на различни тематики. Разгледа сложните връзки, приятелства и взаимоотношения в гей обществото в пионера за времето си – 1999 година - Queer as Folk. Видяхме по-абстрактни теми като различните сексуални потребности или мъчителната самота в чудатата му трилогия Cucumber, Banana, и Tofu през 2015-а, а последните години успя да засегне по великолепен начин политически, социални и исторически теми в Years and Years и в мултинаграждавания A Very English Scandal.

Въпреки това впечатляващо и цветно резюме, една незасегната тема продължаваше да тормози Davies - тема, от която бягаше в цялата си кариера, която нарочно игнорира в Queer as Folk (искал е най-сетне да има продукт, който да не говори за това през 1999 година, когато гей персонажите са съществували само за да бъдат свързани с въпросната тема) но същевременно е знаел, че ще го застигне един ден. Е, денят дойде, а чакането си струваше, защото СПИН епидемията никога не е била екранизира по по- комплексен, болезнен, автентичен и красив начин, отколкото в последното произведение на британеца – It’s a Sin.

Историята се върти около петима младежи – Ричи, Роско, Колин, Аш и Джил. Те започват нов живот в Лондон, когато и петимата са на 18 – през 1981-ва, без да подозират какво ги очаква. Една от многото гениални идеи на Davies е да илюстрира болестта като зловещо създание дебнейки в сенките, изгубеният брат на Торбалан, но много по-коварен. Това решение внася напрежение у зрителя още в първата минута, защото ние, за разлика от персонажите, знаем какво ще се случи в идните години.

Междувременно, започваме да опознаваме героите, които до един не са стереотипи, не че някой е очаквал подобно нещо от Davies. Ричи (изигран с болезнена уязвимост, но и с неуморен позитивизъм от вокалиста на групата Year and Years – Olly Alexander) е комплексен и противоречив образ, от една страна силно сексуален и неспособен на сериозни отношения, но от друга консервативен в политическите си възгледи и склонен да вярва на глуповати конспирации.

Роско (Omari Douglas, дързък и магнетичен в ролята), чийто родители са дълбоко религиозни християни от Нигерия, е най-палавият в компанията, след като му се налага да напусне дома си за да се спаси от задължителните психо терапии, на които е подлаган, той става безцеремонен и способен на всичко за да защити ценностите си.

Колин (Callum Scott Howells оставя всички безмълвни, несъмнено прави една от най-силните роли за последната година в която и да е продукция, наистина съумява да те разсмее и разплаче, понякога дори едновременно) е от дълбоката уелска провинция, силно интровертен и неопитен, за него Лондон е един шармантен свят, чийто възможности са безкрайни.

Аш (Nathaniel Curtis е страхотен в ролята, но определено е най-неразвитият персонаж) е с индийско потекло, той е безгрижен и весел, жадуващ за забавления, но и за професионално развитие.

И за финал, Джил (Lydia West е сърцето и душата на сериала, играта и трябва да се аплодира на крака), английска мулатка, превръща се в здравия разум на компанията, героинята и е базирана на една от най-добрите приятелки на Дейвис, а за да е още по-любопитно, истинската Джил играе майката на фиктивната Джил.

Петимата успяват да изградят химия, която гори от екрана. Успяват да предадат една топлина, енергия и истинска обич помежду си. Виждаме как група приятели създават заедно семейство, основано на подкрепа, която не получават от външния свят. Младите актьори съумяват да покажат и една типична за гей обществото динамичност и силна сексуална енергия, без капка свян.

Така ставаме свидетели на живота в началото на 80-те такъв, какъвто е бил, без излишна помпозност, но също така без цензура. Наркотиците и безкрайните полови актове не липсват. Сарказмът, самоиронията и хапливият хумор също са тук. С привидно завидна лекота, виждаме един от най-реалистичните и чувствени портрети на ЛГБТИ+ обществото някога правени на екран.

Самият Davies казва, че една от тайните е неговото решение всички хомосексуални роли да бъдат изиграни от хомосексуални актьори, решение, което безспорно допринася за този шокиращ реализъм, както и за магнетичната химия между целия актьорски състав.

Двама от най-разпознаваемите гей актьори правят компания на талантливите младежи в малки, но ключови роли – Neil Patrick Harris и Stephen Fry. И двамата не са били по-добри от години. Впечатляваща е и една от най-големите актриси във Великобритания последните години, Keeley Hawes. Нейната роля е меко казано поляризираща и пълна с обрати.

Технически, минисериалът също е безупречен. И петте епизода са режисирани от Peter Hoar. Неговата работа не е натрапчива, рядко има силни визуални моменти, той гони предимно силен реализъм, както и нелеката задача да направи честата смяна на жанрове и тонове възможно най-естествена.

Монтажът, типично за повечето британски продукции, съдържа много кадри и поддържа безобразно бърз ритъм, което значи, че сериалът може да се изгледа на един дъх, стига да имате здраво сърце. Фотографията също се придържа към реализма, но залага на топли цветове в по-голямата част от сцените.

Декорите и костюмите са перфектни и ни пренасят с лекота в 80-те. Саундтракът е сред най-силните елементи, ироничен и носталгичен, често залагащ и на популярни песни. Изборът на музика подсилва всеки един от паметните моменти в сериала.

Но това, което най-силно носи еталона  „задължителен за гледане“ на продукцията на HBO GO е липсата на страх да зададе грозните въпроси, тези които до ден днешен са тема табу и носят дискомфорт на мнозина. А именно: Колко струва човешкият живот? Има ли той различна цена в зависимост от сексуалната ориентация? Защо мерки се взимат едва когато става ясно, че вирусът всъщност не „подбира“ според сексуалната ориентация и пола? Защо болестта се държи в тайна и никой не опитва да предупреди за нея когато в ранните и етапи бива наричана „гей чума“?

Отговорите са колкото комплексни на моменти, толкова и прости в други. Ясно е за всекиго, че полът, расата, финансовото положение и сексуалната ориентация са основен фактор, ясно е, че не живеем в равноправен свят. Непукизмът на правителствата и на елита, алчността на фармацевтичните компании, които решават да трупат милиони на гърба на „болестта на срама“, жестокостта на много лекари и медицински сестри са сред многото неудобни факти, които не са спестени, нито омекотени както в други сходни продукции.

Бруталната и преждевременна смърт на милиони ЛГБТИ+ хора е кървав и нехуманен геноцид, но не е безкрайна трагедия, това е период на танци, музика, култура, активизъм и много, много секс. Именно затова, It's a Sin отказва да бъде реквием, даже напротив, не спира да празнува живота на едно задружно и несломимо общество, което не спира да твори, да обича и да се бори, дори когато изглежда, че няма нито един лъч в тунела. It’s A Sin е майсторски, почти безупречен, неповторим шедьовър.

Най-доброто: Топлината на Lydia West, сцената на моста в епизод 5, обратът в епизод 3.

Най-лошото: Че свършва толкова бързо, сериалът щеше да е още по-добър ако беше 7 или 8 епизода, имаше персонажи и ситуации, които имаха нужда от малко повече развитие, както и време да „дишат“. Най-добрите примери са образа на сестрата на Ричи или привидната липса на интимен живот при Джил. Но това са бели кахъри, сериалът е диаманта в короната на Дейвис, неговият magnum opus.

It's A Sin е достъпен за гледане в HBO GO (плюс цяла селекция от ЛГБТИ+ сериали и филми).

Последвайте ни в Facebook и Instagram за още новини.

Споделете вашите новини и истории на spillthetea@out.bg.