Снимка: Jp Valery on Unsplash

При дискусии за хомофобията и трансфобията рядко се засяга темата за икономическите последици от дискриминацията срещу ЛГБТИ+ обществото, до която водят те. До една степен това е разбираемо – последователни данни за сексуалната ориентация и половата идентичност на гражданите и за тяхното представяне в образователната система или на пазара на труда, необходими предпоставки за по-задълбочен анализ, не съществуват. Тази липса не означава, че икономически последици няма, а че остават скрити за широката общественост и дори за заинтересовани учени. 

В доклад на Световната банка, д.и.н. Lee Badgett изчислява, че хомофобията „струва“ на Индия между 0.1% и 1.7% ($1.9-30.8 млрд.) от държавния брутен вътрешен продукт, БВП, през 2012. Индия, подобно на България, е страна, където хомофобията е все още силно разпространена. Допитване на американския център за изследване Pew Research Center от 2020 показва, че една една трета (37%) от анкетираните в Индия твърдят, че „хомосексуалността би трябвало да бъде приета от обществото.“ В същото допитване 32% от анкетираните българи споделят това мнение. 

Според Badgett хомофобията се свързва с насилие, затвор, загуба на работа, дискриминация, семейни проблеми и тормоз в училище. Аз бих групирала индивидуалните последици от хомофобията за ЛГБТИ+ обществото в България в следните три главни категории: образование, здраве и продуктивност. 

Поради разпространения тормоз срещу тях (68% от българите анкетирани в допитване на фондация GLAS са съгласни с наличието на тормоз на ЛГБТИ+ ученици), някои ЛГБТИ+ граждани странят от образователната система. Това може да доведе до по-ниски нива на образование, както и до високи нива на стрес и тревожност при посещение на учебното заведение. Ползите от образованието за тези хора със сигурност са понижени, което ще даде резултат и върху по-нататъшното представяне на пазара на труда. Например, ако в лекциите по статистика има хомофобски настроен студент, който ме тормози, аз имам следните опции: да избера друг час, да не посещавам лекции или да посещавам лекции, очаквайки конфронтация (избор, който дори не съществува в средната образователна система). Във всеки случай потенциалната полза от моето образование е по-ниска и оказва влияние на бъдещето ми представяне в университета и на работа. 

Здравето на ЛГБТИ+ гражданите също е под непрестанен натиск от хомофобия. В същия доклад на фондация GLAS, според изследване на агенция „Ноема,“ двама от трима ЛГБТИ+ хора в България споделят проблеми с психическото и/или физическото здраве в последните 5 г. Половината са страдали от депресия и тревожност, а една четвърт – от панически атаки и суицидни мисли или опити. От чисто икономическа гледна точка тези здравословни проблеми, които са по-отявлени в ЛГБТИ+ обществото и за които допринася поне отчасти хомофобията в България, се изразяват в по-високи разходи на самите граждани, както и на Здравната каса. Badgett, например, изчислява, че неравенството в здравето между ЛГБТИ+ и другите граждани, струва между $712 млн. и $23.1 млрд. на Индия.    

Проблемите в образователната система съчетани със здравословните последици влияят върху цялостната икономическа продуктивност на ЛГБТИ+ общността. Продуктивността е трудно измерима величина дори при наличие на добри данни, затова ще направя по-скоро качествен очерк. ЛГБТИ+ българите трудно могат да постигнат своя икономически потенциал – силно разпространената хомофобия засяга нивото и качеството на придобитото образование, работното място и професията, както и психичното и физическо здраве. Това са едни от най-важните фактори, които засягат продуктивността и икономическите резултати. Съвсем последователен в такъв случай е и интересът към емиграция от страна на ЛГБТИ+ граждани. Фондация Single Step открива, че около четвърт от участвалите ЛГБТИ+ ученици в нейно проучване възнамеряват да емигрират и намерението им да емигрират е свързано с тяхната сексуална ориентация или полова идентичност. 

В заключение България и като държава чрез своето законодателство, и като общество чрез своите нагласи има да извърви дълъг път, за да изгради атмосфера, където членовете на ЛГБТИ+ общността се чувстват удовлетворени, приемани и продуктивни. Колкото по-дълго хомофобията остава неразрешена, толкова по-дълго икономическият потенциал на тези граждани и следователно на цялата държава ще остане нереализиран.

Последвайте Out.bg в Facebook и Instagram за още новини.

Споделете вашите новини и истории на spillthetea@out.bg.