
Снимка: Saleem Haddad / Instagram
На рождения ми ден преди няколко години бившият ми приятел ми подари Guapa на Saleem Haddad — книга, която бързо се превърна в един от любимите ми куиър романи. На пръв поглед това е просто поредната гей книга, написана от гледната точка на млад гей мъж. Такива книги има много и много често разказът в тях остава затворен до личното преживяване на главния герой. Вместо да отключат нови идеи у читателите си, тези книги често се харесват просто защото говорят за нещо познато и близко.
Така например, Call Me by Your Name на André Aciman, която—колкото и достойнства да има—в крайна сметка трогва читателя предимно със сантименталната история на първата любов на един 17-годишен младеж, който сам разказва преживяванията си.
Guapa на Saleem Haddad също докосва читателите си с острата познатост на някои от нещата, за които разказва. В същото време обаче представя много нови идеи и отваря възможността за разговори, които рядко провеждаме.
Разказвачът в тази книга е Раса—млад мъж от неназована страна в Близкия Изток. Книгата започва със сутринта, в която консервативната му баба разбира за неговата гей връзка. Още в тази първа глава разбираме, че Раса е разкъсан между два проблема – как да спечели отново уважението на семейството си и как да задържи партньора си, който възнамерява да се ожени, за да не разочарова собствените си родители.
Действието на романа се развива в рамките на едно единствено денонощие, но редица сцени ни връщат назад към миналото на Раса, който си спомня връзката, която е напът да загуби, но и годините, прекарани в университет в САЩ. Докато четем тези сцени, разбираме, че Раса никога не е имал възможността да бъде себе си.
В родната си страна той се крие не само от семейството си, но и от полицията, която понякога арестува и пребива клиентите на полулегалния гей бар Guapa, от който книгата взима заглавието си. В САЩ обаче, дори и в либералния университет, в който учи, Раса трябва да е внимателен заради цвета на кожата и етничността си—особено в годините след 11-ти септември.
Конфликтът между тези две маргинални идентичности кара Раса да се чувства не на място и в двете общества, между които е разделен животът му. Книгата обаче не изпада в тежка меланхолия и отчаяние, а напротив—разказът е обърнат изцяло към начините, по които главният герой става по-силен и се учи да живее комфортно с всички аспекти на своята идентичност като гей арабин. В тягостните конфликти се появяват проблясъци светлина. Понякога това са приятели, които го подкрепят, а друг път—моменти, в които Раса е сам и спокоен, и за миг може да се отпусне.
Такава е една от ключовите сцени на романа. В нея Раса застава пред огледалото в банята и—гледайки дълбоко в собствените си очи—изпробва думи, с които да се опише: gay, лути, хауал. И открива, че никоя дума не звучи добре. В живота на Раса “гей” е твърде американска и западна дума, много далечна от неговия собствен опит и живот. Лути пък е твърде религиозна и носи тежката конотация на религиозните текстове. Хауал, макар донякъде да описва женствеността на Раса, също има контекст, който е чужд на преживяванията му.
В сцени като тази най-ясно проблясва напрежението между различните аспекти на идентичността на главния герой. В тях Раса се сблъсква с истината, че няма един универсален начин да си гей. Няма дума, която едновременно да опише цяла една общност, но и да остави достатъчно място за идентичността на всеки един човек в групата. Всеки е гей или куиър по свой начин, повлиян от собствения характер, но също така от семейството по кръв или по избор.
Книгите, написани от гледната точка на един-единствен гей герой, рядко позволяват на читателя да се докосне до различни светове и да преосмисли собствената си идентичност. Guapa обаче е роман, който постига тъкмо това. Това я прави прекрасна книга за всички онези, които се чувстват различни дори и в иначе разнообразното гей общество. За всички онези, които понякога не се чувстват комфортно да се отпуснат дори в компанията на други куиър хора. На всички тези хора Раса, главният герой на книгата, се усмихва от огледалото.
Прочетете още

Sona 2 Cruise е секс играчката, без която не мога

Немили-недраги? ЛГБТИ+ емигранти разказват

Немили-недраги: Тук се чувствам много по–приет

Немили-недраги: Никога не съм знаел, че съм толкова силен

Немили-недраги: Ако следваш сърцето си никога няма да сбъркаш
