Снимки: Christian Meola / GANGBANG

Късометражният филм GANGBANG (от англ. - групов секс, при който вниманието е върху един човек) на Christian Meola представя шестима актьори, извадени като от гей порно, които се взират съсредоточено в камерата точно девет минути и 22 секунди. Фоновата музика е единственият звук, който чуваме и съответно още от самото начало се превръща в част от фона.

Това е така, защото на екрана не се случва нищо, което пък ни кара да търсим и най-малката промяна и съответно забравяме да се фокусираме върху това, което чуваме. Кастингът е доста разнообразен, но освен очевидният чар на актьорите, поради липсата на диалог или действие на сцената, не научаваме много повече за тях.

И макар главната идея на този филм първоначално да изглежда някак семпло, по-задълбочено разглеждане на потенциални послания ни показва, че филмът може да е социален коментар относно работата в секс индустрията в днешно време. Разнообразието в каста е едно от най-впечатляващите за мен неща във филма, защото рядко се случва такова нещо в късометражни продукции.

Докато шестимата голи до кръста актьори се взират в камерата, декорът в сцената напомня типична снимачна площадка на порно филм - обикновена стая с голямо легло. От този кадър оставаме с впечатлението, че цялото внимание е насочено към нас.

Такова поведение е типично за такъв вид групов секс и в този случай ние, като зрители, се чувстваме като част от сцената. Но това би могло и да е начин да се покаже на зрителя, че всичко е обърнато тъй като вниманието не е насочено към случващото се в сцената, а към този, който я гледа.

Чувството да се взират непознати в теб е нещо, с което много работници в секс индустрията се сблъскват ежедневно, но това го разбирам едва когато сам усещам погледите върху себе си.

Една възможна интерпретация е тази за стигмата около това да си работник в секс индустрията в днешно време. Уебсайтове за порно, видео чатове и такива, които позволяват на потребители да качват съдържание, което става достъпно след заплащане са изключително популярни и доста често биват посещавани. На хората им харесва да гледат, но да си обект на погледите е срамно.

Погледите на актьорите ме карат да се чувствам все едно не аз гледам филм, а участвам в такъв и бивам гледан. Ситуацията е обърната и позволява да се замисли човек, колко двулична е стигмата към работниците и как бихме се чувствали ние, ако бяхме на тяхно място.

След първоначалните кадри следва приближен кадър на всеки от актьорите. На зрителя се дава време да разгледа внимателно всяко едно лице. Тук усещането се променя. Тези хора са ни представени един по един и имаме достатъчно време да обходим с очи всеки детайл от тяхното лице – очите, усмивката, трапчинките и всичко останало.

Все повече имаме чувството, че не ни представят хора, а опции от меню. Мъжете стоят неподвижно и гледат с очакване към камерата, което ни кара да мислим, че трябва да изберем нещо или някого. Колкото повече се взира човек в тях, толкова по-малко ги усеща като група хора.

Това може да е препратка към различните "категории" порно филми, които човек може да намери в Интернет. Гледането на порно никога не е било толкова много заради актьорите, колкото заради типа филми, в които участват. Сцените ме накараха се замисля върху собствените си предпочитания и това как аз избирам своето забавление.

Последните сцени са с различен декор. Сега сме в бизнес обстановка и всичките актьори са облечени с костюми. Двамата актьори, които са най-отпред, са заснети в момент на здрависване, сякаш сключват сделка. Това сякаш затвърждава усещането, че в тази индустрия, водеща сила са парите. В нашето общество, търсенето определя предлагането и това се отнася с пълна сила и  за порно индустрията. Някои видове филми се гледат повече от други и съответно компаниите са по-склонни да заснемат такива сцени. Силата да определяме какво бива заснето е в ръцете на зрителя, но той, воден от по-базови инстинкти, не се противопоставя.

В края на краищата, GANGBANG може да е просто филм за шестима души, които гледат зрителя за продължителен период от време, но може и да има по-сериозно послание, което се забелязва само от онези, които се вгледат внимателно. Липсата на диалог подканва зрителя да се вгледа по-дълбоко и да прецени дали харесва това, което вижда. А посланията, които аз виждам в тези кадри не само ми харесват, но и повдигат една много важна тема. Какво виждате вие в посланията на филма, можете да прецените след като сами го изгледате.

Повече за различните образи във филмите за възрастни прочетете в NSFW представянето на After Cherries на режисьора Noel Alejandro.