Снимки: Netflix / Twitter

Съвсем наскоро говорихме за Ryan Murphy и за статута му на най-влиятелния и ключов гей продуцент, режисьор и сценарист в Холивуд, както и за непостоянното качество в неговите сериали и филми. Освен всичко това, той е и доста продуктивен, тогава обсъдихме текущия трети сезон на драматичния сериал Pose, собственост на канала FX, който беше дългогодишният дом на Murphy. Сега дойде реда на Halston, поредната продукция за новия му дом – Netflix.

Историята се върти около модния дизайнер Halston, чиито дрехи доминират през 70-те и 80-те години. В продължение на две десетилетия той е дизайнер от ранга на Balenciaga и Calvin Klein, което веднага води до въпроса: Защо Halston е масово забравен към днешна дата? Решен да бъде всичко за всички и да доминира пазара, Halston подписва сделка с JCPenney (огромна верига супермаркети тип Metro) за масово предлагане и разпространение на неговите дизайни - решение, което води до пълна загуба на престиж и до обезценяване на стоките му.

Точно както JCPenney е пагубно решение за Halston, Netflix в много отношения е дори по-трагично за Murphy. След 4 сериала, The Politician, Hollywood, Ratched и Halston, и два филма, The Boys in the Band и The Prom, категорично можем да заключим, че продуцентът не е имал нито един наистина качествен продукт в Netflix. В стремежа си да предостави съдържание за платформата - като част от рекордната им сделка за 300 милиона долара - сценаристът видимо е търсил вдъхновение под всеки камък в гей културата.

Резултатът е поредица от сериали и филми, които въпреки добрите си идеи и намерения, както и не малкото си позитиви, се усещат блудкави, повърхностни и лишени от амбиция. Няма и помен от работата му за FX/FOX, която се състоеше от заглавия като: Nip/Tuck, Glee, American Horror Story, American Crime Story, Scream Queens, Feud и Pose, или пък филма му за HBO – The Normal Heart.

Решението на Netflix да плати 300 милиона долара на Murphy и да му предостави пълен креативен контрол и неограничен бюджет за продукциите му го превърна от хаплив, непокорен, изненадващ и буен автор в опитомен, захаросан, предвидлив и не особено интересен такъв. Това води до Halston, шокиращо типичен и класически структурен биопик, който в никакъв случай не е лош, но не е Murphy. И определено няма нужда от 5 епизода, можеше да бъде доста задоволителен двучасов филм, и то не защото е скучен, даже напротив, а защото често не разказва нищо съществено. 

Има две качества, които съществено вдигат нивото на продукцията. От една страна е винаги безупречна визуална опаковка, константа при Murphy. Костюмите, декорите, гримът и прическите са абсолютно съвършени. Фотографията също е изпипана и красива. А от друга страна, актьорите, друг обичайно силен коз на американския титан. Целият актьорски състав е прекрасен, но двама блестят като пълнолуние в тъмна нощ: Ewan McGregor в ролята на Roy Halston и Krysta Rodriguez в ролята на една от най-близките приятелки на дизайнера – иконичната Liza Minnelli.

McGregor се трансформира изцяло, от маниери, походка и стойка, през глас, дикция и тембър. Талантливият шотландец наистина изчезва пред очите ни като демонстрира и пълна отдаденост към интимните моменти, които наистина се превръщат в едни от най-реалистичните гей секс сцени в историята. Освен всичко това, McGregor изгражда с привидна лекота сложния образ на Halston, който може да бъде жесток, егоцентричен, превзет, наивен и злостен, но и нежен, чувствителен, отдаден, работлив и талантлив. Моментите на безпардонно Diva поведение са сред най-силните в целия минисериал. От своя страна, Rodriguez е буря от емоции, подвижен ураган и фантастичен изпълнител като винаги актуалната Minnelli.

Но плюсовете не са достатъчни да преборят усещането за фалш, двойни стандарти и мухлясал морал. От една страна, сериалът се опитва да говори за хомофобия и расизъм, но от друга не може да спре да се любува на лукса и разхищението, които белязват живота на Halston и към които той е пристрастен. Binge-watching моделът на Netflix (ТВ сезоните на сериалите или в случая минисериалите да се гледат накуп вместо по един епизод на седмица) допринася за неуспешните опити на Murphy да прави така наречената „важна и социално ангажирана телевизия“, защото отнема изцяло идентичността и резонанса, които той неуспешно се опитва да им предаде, превръщайки ги в нарицателно за полуфабрикати годни за еднократна употреба, точно както дрехите на Halston заменят модния подиум в Париж с щандовете на Луизиана.

Най-доброто:

Възстановката на "Битката във Версай" – култово модно състезание, в което един срещу друг се изправят американски и френски дизайнери. Всички общи сцени между Ewan McGregor и Krysta Rodriguez. Изразителността и погледът на Ewan McGregor. Всички сцени около създаването на парфюма на Halston, където Vera Farmiga пръска чар и патос.

Най-лошото:

Липсата на драматургия при повечето второстепенни персонажи и усещането за ирелевантност, което носи проектът.

Последвайте Out.bg в Facebook и Instagram за още новини.

Споделете вашите новини и истории на spillthetea@out.bg.