Снимки: Welcome to Chechnya

Запознавам се с номинирания за “Оскар” режисьор David France (How To Survive a Plague, The Death and Life of Marsha P. Johnson) покрай снимачния процес на новия му разтърсващ филм, Welcome to Chechnya. Премиерата на филма в България и Централна Европа е тази неделя, 15 ноември в HBO GO.

Филмът е разтърсващ разказ за група активисти, които рискуват живота си, за да се изправят срещу непрестанния геноцид над ЛГБТ хора в руската република Чечня.

В него се представят реални истории на чеченски мъже и жени, които са арестувани, измъчвани и убивани от властта в Грозни, заради своята сексуална ориентация. Филмът проследява работата на група активисти, които работят под прикритие, за да спасяват жертвите и да им помогнат да напуснат безопасно страната.

За да запази анонимността на участниците, екипът на филма използва новаторски метод за дигитално наслагване на лица, и моето лице става прикритие за един от героите.

Представям ви режисьора David France и продуцентката Alice Henty, които разказват за невероятно опасния снимачен процес, предизвикателствата по пътя и човечността във всички нас. 

КОСТА: Онзи ден представихме филма по телевизията и общността в България се вълнува много за премиерата по HBO. Премиерата на филма в Щатите беше още лятото. Какви са реакциите досега?

ALICE: Отзивите в Щатите дотук бяха прекрасни. Премиерата беше точно по време на пандемията и lockdown-а тук, на 30 юни по HBO. Нямахме възможността да направим премиера в киносалон и все пак отзивите от критиците бяха много добри и привлякохме широка публика.

Оттогава новината за филма плъзна и по света и сега дойде време да добавим и България към териториите тази неделя в HBO GO, както и други европейски страни, в които HBO имат присъствие.

Също така предстои да излезе и в Русия, което е огромно постижение за нас. Никога не сме предполагали, че ще има официално разпространение в страната. Очаквахме, че ще е популярен в пиратските сайтове и че хората, които искат да го гледат ще намерят достъп някак, но ни предстои партньорство с много обещаващ дистрибутор там. Филмът ще достигне до широката публика в Русия, което никога не сме предполагали, че е възможно. Така че и ние сме доста развълнувани!

КОСТА: Поздравления, това е много вълнуващо! Означава много, че филмът може да достигне до друга публика. Предполагам, че и в България реакциите ще бъдат различни от тези в САЩ. David, можеш ли да ни споделиш как се роди идеята за филма? Как научи за ситуацията там?

DAVID: Разбрах за ситуацията в Чечня, когато и всички останали. През април месец, 2017, руският вестник “Новая газета” първи разкри тази реалност след дълго разследване. За един кратък период, новината беше по всички медии и след това бързо отшумя. Аз също не успях да фиксирам вниманието си върху нея.

Много хора забравиха за случващото се и чак лятото осъзнах, че все още не е имало адекватен политически натиск от лидерите по света, който да помогне да престанат тези злодеяния, особено от ръководството на САЩ. До този момент, то не беше казало абсолютно нищо по темата.

Тогава научих и за активистите на терен, които правят всичко възможно да спасят животите на хората от Чечня на фона на това информационно затъмнение и липса на политическа подкрепа. Свързах се веднага с активистката Олга Баранова (която участва във филма) с помощта на руската журналистката Маша Гесен, която писа по темата за The New Yorker.

Попитах Олга дали мога да отида там, за да помогна да привлечем повече внимание върху този проблем. Тя веднага имаше интерес да отида там и заедно да разследваме ситуацията, но ме предупреди, че няма да е възможно да се случи по традиционния начин, заради огромният страх на всички замесени. Особено много се притесняваха дали можем да запазим самоличността им в тайна. Олга ме покани да отида при всяко положение и да поговорим какво може да бъде сторено.

Както знаеш, идеята, която измислихме е да ползваме хора като теб, (смее се), за да опазим живота на тези хора. Веднага започнах разговор с хората в тези приюти и им казах “Ще намеря начин да го направя и обещавам, че никой няма да види лицата ви, освен екипа, който работи по проекта”. Така успяхме да запазим спокойствието и да имаме времето да помислим какъв метод да използваме, за да изпълим обещанието. 

КОСТА: Разбирам, че Олга е била първия контакт. Кои бяха другите ключови партньори за работата ви на терен?

DAVID: Следващият човек след Олга беше Асколд Куров, който е документален филмов режисьор, който живее в Москва. Той бе направил филм за законите забраняващи “гей пропаганда” в Русия, “Дети 404”, който е много силен филм. Той е режисьор, който е дисидент, и го попитах дали би се включил като продуцент и оператор и той се съгласи. Той вече беше по прютите една-две седмици преди аз да пристигна и започна да води разговори с хората там.

Следващият важен партньор бе Давид Истеев, който представляваше Руската ЛГБТ мрежа. Олга ръководеше организацията с приютите, което беше огромна задача, а Руската ЛГБТ мрежа помагаше на хората да влязат безопасно в приютите и после да избягат от страната с помощта на хуманитарни визи.

Давид не беше сигурен от началото, че иска да помогне с такъв документален процес. Имаше по-дълга дискусия с него и хората от организацията му. Те много се притясняваха, че филмът би рискувал допълнително да застраши жертвите и работихме много внимателно с тях, за да разработим мерки за безопасност, които да ги накарат да ни имат доверие.

Минаха може би 4-5 месеца преди те да ни кажат “Да, чувстваме се комфортно с мерките, които предлагате. Искаме да дойдете и да го направите.” На този етап, заплахите срещи тях бяха станали толкова ежедневни и правдоподобни, че и те се чувстваха, че ще е в тяхна полза да съм там с камера до тях, за да може в случай, че нещо им се случи или излязат обвинения срещу тях, то да имаме доказателство за това, което всъщност правят. 

КОСТА: Това води точно до следващия ми въпрос за Alice. Какъв беше процесът на подготовка от продуцентска гледна точка преди David да започне снимки в Чечня?

ALICE: David се гмурна смело и безстрашно в цялото начинание. Тръгна уж за няколко дни и взе, че остана почти два месеца. Асколд беше страхотен колаборатор в ролята си на продуцент и оператор. Той предложи първото ниво защита - двойна енкрипция на хард дисковете, заключване на самите дискове в сейф, за да е защитено всичко.

Аз се включих в процеса когато David вече снимаше. С екипа развихме протокол как да продължим с процеса на монтаж. Станциите за монтаж бяха на компютри, които никога не са били свързвани с интернет и самото студио се превърна в микрокосм, един малък свят.

Преводачите и специалистите, които отговаряха за специалните ефекти, идваха директно да работят във студиото. Никакви кадри не можеха да бъдат изнасяни, телефоните им се взимаха. Превърна се в една малка военна операция. Дори и набирането на средства трябваше да е тайно. Нямахме възможност просто да кандидатстваме за финансиране и да разкажем за какво се разказва филма. Наложи се да говорим чрез енкриптирани телефонни разговори и да помолим всеки да пази тайната. От продуцентска переспектива беше доста сложно, но естествено и напълно необходимо в този случай.

Също така разчитахме и на специални консултанти, особено когато снимахме бягството на хората извън страната. Освен историята на Аня (една от героините във филма – бел.ред), имахме друга “екстракция”, която не влезе във финалния монтаж. С тези екстракции трябваше да внимаваме много и да знаем наизуст историята, която представяме за истина - трябваше да подготвяме билети, полети, преминаващи през различни страни. Имаше много планиране! Разчитахме на нашите консултанти по сигурност и на Давид Истеев, защото това е в неговата сфера и той ни насочи как да подходим.

Беше си сложно! (смее се)

Камък ни падна от сърцето, когато най-после стигнахме до Sundance и изведнъж имахме възможност да говорим за всичко. Беше странно и непознато чувство за всички нас, че има журналисти и героите от филма са тук, с охрана, разбира се, но беше все едно сме преминали през цяла река, за да стигнем от другата страна.

КОСТА: Звучи невероятно и изключително сложно. David, как беше самият снимачен процес за теб, мислейки за всички тези неща? И също така докато се опитваш да скриеш, че въобще снимаш.

DAVID: Както Alice каза, беше интересно! Имаше и членове от нашите собствени семейства, на които не казвахме какво правим. Не искахме да се знае, че аз ще пътувам до Русия да правя какъвто и е да официален проект. Трябваше да пазим тази тайна много близко до себе си. Никога не бях работил в такава опасна среда. Преди съм работил като репортер от бойни полета, но не и в такава обстановка, в която залогът е толкова голям. Тук хората буквално бяха преследвани и животите им бяха на прицел. Това бе много голям товар и отговорност, с която трябваше да се справим.

Работата, която Alice и нейният екип свърши, беше адски обемна. Разписахме писмени протоколи, които преговаряхме преди всяко пътуване. Alice следеше координатите ми във всеки един момент

ALICE: И все още те следя!

DAVID: За съжаление никога не излизам от апартамента вече! 

Ако имаше филм за заснемато на този филм, то той би бил много напечен. Alice бе наела адвокати по наказателно право във всеки един град, през който пътувах. Имахме предупредителни сигнали за влизане и излизане от населено място, за започване и приключване на деня и имахме мрежа от контакти в Русия, които ни съдействаха, когато им давахме тези сигнали.

Когато имаше проблеми, имахме готовност да реагират продуцентите от Щатите и също така от Европа. Часовият пояс бе по-близко, та продуцентката от Европа също получаваше всички тези сигнали. Наистина всички бяха мобилизирани за тези снимки.

За наш късмет, нямахме никакви големи проблеми, но след всичката тази подготовка, се чувствах доста спокойно, че бихме могли да се измъкнем от проблемните ситуации без да създаваме криза.

КОСТА: Спомням си, че прочетох една история как на границата, точно преди да излетиш, е имало един доста напрегнат момент. Можете ли и двамата да разкажеш за него?

ALICE: Аз не бях на място, но мога да споделя как изглеждаше от моята гледна точка. Точката, която беше координатите на David, стоеше неподвижна с часове и много се притесних. Беше три часа през нощта. За късмет, в крайна сметка всичко беше наред и отново установихме контакт. Но David може да разкаже какво се случваше, докато аз гледах в тази точка!

DAVID: Част от тази история се вижда във филма! Стигаме до пункт за проверка, където двама войници проверяват паспортите ни. Снимах тази част с телефона, докато го държах между коленете си, за да не го видят. Тогава видяха, че съм американец и взеха паспорта ми. Нямаше никакъв начин да разберат какво правя там. Изкараха ме от колата и просто оставих този телефон на земята. Ето в този момент всичките репетиции се отплатиха. Не се притесних, защото бяхме репетирали как да се справим.

Бях с Вероника, която ми помагаше с превода. Двамата разказахме една невероятна история, че съм голям футболен фен, който следва маршрутите на египетския отбор по футбол и с мен носех колекционерски предмети, които да покажат колко вманиачен фен съм всъщност. Имах футболна топка, туристически карти и всякакви други неща. Имах втори телефон, пълен с туристически снимки и информация, която турист би носил. След 15 минути, историята ми ги убеди и ни оставиха на мира. Беше голям късмет, че ни спряха докато се приближавахме към границата, за да излезем, а не по пътя навътре. 

КОСТА: Наистина звучи като от шпионски филм! Нещо, което на мен ми е интересно е как при създаването на този документален филм се оформи цялата история? С такава ужасяваща история, най-страшното е, че насилието не престава. Какъв беше процесът на монтаж, за да намерите историята, която искате да разкажете от тези кадри?

DAVID: Снимахме като цяло 18 месеца. Използвахме всичките кадри в монтажа и разказахме всички възможни истории от него, за всеки един герой, който имахме. Оттам трябваше да извадим някои части, трябваше да намерим точните истории, които да покажат силата и вдъхновението, които активистите носят и бруталната реалност на това, което се случва там.

И това означаваше, както винаги се случва в документалното кино, истории и хора, в които се влюбих, отпаднаха от филма в крайна сметка. Имахме герои, с които бяхме прекарали месеци заедно, напълно липсват от финалния продукт. И това винаги е съкрушително. Тук беше особено тежко, защото трябваше да се свържем с тези хора, много от които все още се крият някъде по света, и да им кажем, че историите им няма да бъдат част от филма.

Много от тях вече се притесняваха, но се включиха в процеса, защото искаха да разкажат своите истории. По някакъв начин, разочаровах някои хора, но за мен най-важното в дългосрочен план беше преживяването на публиката и как да активизираме останалите хора да усетят нуждата да направят нещо по въпроса. Така избрахме кои истории да влязат във филма. 

КОСТА: Благодаря ти за този отговор. Спомена, че в началото нямаше голяма реакция от страна на правителството на САЩ. С очакванията за нов президент, дали ще има по-голям шанс за политическо застъпничество в бъдеще?

DAVID: Абсолютно! Смятам, че се връщаме към нормалното, по някакъв начин. Все пак имахме успех в това, че убедихме администрацията на Trump да адресират ситуацията в Чечня. Представихме филма пред законодатели във Вашингтон през юли и това принуди Mike Pompeo, държавният секретар, най-после да обяви санкции срещу Рамзан Кадиров, специфично заради нарушения на правата на човека относно ЛГБТИ+ хората.

И това беше две години след като тези новини първо изплуваха. Всичко, което ние направихме, е да разкажем историята по един силен начин и това привлече вниманието на законодатели и на Cената. 

Уверен съм, че с екипа, който Joe Biden подготвя в момента, ще се върнем към по-морално ръководство на света, още през януари 2021. 

ALICE: От дълго време го чакаме. 

КОСТА: И още един въпрос от мен. Намирам за много специална темата за куиър солидарността и емпатията и във предните ти филми, номинирания за "Оскар" How to Survive a Plague и The Death and Life of Marsha P. Johnson. Откъде идва влечението към тази тема?

DAVID: Нашата общност винаги е била темата, която ме пали. Започнах като журналист първо в куиър медии, отразявайки куиър теми, за които не се говореше в mainstream медиите. Когато аз започнах като журналист, не беше възможно да бъда открит куиър журналист на места като New York Times и Newsweek. 

След време ми се отвори възможност и наистина работих и за New York Times, и за Newsweek, продължавайки да разказвам истории от сърцето на моето куиър семейство. И мисля, че като филмов режисьор, започнах да забелязвам лидерската роля на куиър активизма в напредъка на човечеството. Той има силата да промени историята. Welcome to Chechnya е третият филм от трилогията ми за радикалния куиър активизъм.

Харесва ми да мисля за тези истории като човешки истории, които са част от колективната ни цивилизация, в които просто става въпрос за наистина героични куиър хора.

КОСТА: Много благодаря и на двама ви! Много се вълнуваме като една от първите ЛГБТИ+ медии в България да помогнем да разкажем тези истории. Удоволствие е да продължавам да научавам тези подробности за филма. 

DAVID: Какво е твоето усещане да гледаш филма с твоето лице в него?

КОСТА: За мен беше сюреалистично да усещам, че лицето прилича на мен, но е върху някой друг. Като танцьор, съм свикнал да знам как се движи моето тяло и затова когато го виждам комбинирано с друг маниер на движение, преживяването наистина е особено! 

DAVID: Разказваш ли на хората, че това е твоето лице?

КОСТА: Да! Разбира се. Благодаря за възможността да го направя.

ALICE: И ние благодарим за този жест.

Премиерата на филма в България и Централна Европа е тази неделя, 15 ноември в HBO GO.