Снимки: Деян Барарев / "Байкал"

Късометражният филм "Байкал" на Деян Барарев е достъпен онлайн в Кинематограф.BG до утре сутрин. Вече ви запознахме с режисьора, споделихме нашите впечатления, а днес ви представяме, в интервю един с друг, двамата талантливи актьори Александър Цеков и Иван Станчев. 

Публикуваме първата част от техния разговор в навечерието на последната възможност да гледаме филма онлайн засега, а втората част очаквайте съвсем скоро.

ИВАН: Според теб, в момента в нашето общество приемат ли се хората, които имат различна сексуалната ориентация или тези, които имат "различни" виждания за изразяването на себе си? И доколко има псевдо подкрепа от хора, които казват, че не са хомофоби, но имат едно мнение тип "нямам нищо против хора с различно виждане, но да не са ми в къщата"?

АЛЕКСАНДЪР: Има го това нещо. От моята гледна точка, аз имам друг experience относно различието. Аз винаги съм бил приеман, въпреки че и дори при най-близките ми хора се вижда, че отдолу има едни интересни слоеве на това вътрешно разскъсване, което е насадено в обществото. На човек му трябва време да израсне. 

Тук е тънката граница, когато си говорим за сексуалност и идентичност. За мен тези две неща са различни. Сексуалността си е сексуалност, а идентичността е това, което си ти и те прави човек. За мен в днешно време не говорим за човека като човек, а говорим за идентичността през сексуалността, което води и до моя опит. Понякога съм приет за човека, който съм, въпреки че хомосексуалността звучи като един шумящ телевизор във фона на хората отсреща.

Не мога да разбера къде е тази тънка граница, която трябва да мине човек, за да изключи този шум и да комуникира на едно човешко ниво с човека отсереща, независимо от сексуалността му. 

ИВАН: През моите очи има и нещо друго. Зависи колко смело изразяваш себе си. Спомням си за емо културата и конкретно за едно момче с много характерна прическа със синьо и лилаво и панталон, целия в безопасни игли. Това по някакъв начин ме шокира тогава и ми остана като спомен. От Пловдив съм и си казах, че ако това момче дойде в Пловдив, вероятно би имало проблеми по улицата. Струва ми се, че тогава там хората повече прикриваха идентичността си. 

През ученическите ми години, повечето млади хора ходеха със “стадото” си. Като че ли беше по-трудно да изразиш себе си. Със сигурност е имало и по-смели хора, но срещата с това момче, което толкова уверено изразяваше себе си, е интересен спомен.

Със сигурност има една разлика между София и другите градове, когато говорим за това как обществото приема хората, които изразяват себе си открито. Преди време имаше един чужденец по улиците, който ходеше с куфарче и облечен с пола. Носеше се някаква реторика тип "Крийте си децата, за да не го видят"…

АЛЕКСАНДЪР: Следващият ми въпрос е по отношение на работата ти с мен, тъй като ти си професионален актьор, а аз съм по-алтернативен артист, който изхожда повече от личните емоции. На мен проектите ми дават шанс да изживея нещо или да направя ретроспекция за себе си. Каква беше разликата между това да играеш с женския ми образ и мен като Александър? Имаше ли разлика в усещането ти за партньорство?

ИВАН: По-скоро бих казал, че не. Вече те познавах и ти имах доверие. Виждах, че двете лица са различни, но въпреки това знаех и човека отвътре. Не съм имал проблеми с това, но има нещо друго, което е интересно. Когато ме избраха за ролята и Деян ми каза за теб и че по принцип се изявяваш в драг, изпитах леко притеснение дали аз ще се справя. 

Ако знаех, че и другият актьор влиза в роля, то щях да знам, че и той е притеснен от нашите взаимоотношения. Нямах притеснения за теб, а дали аз ще ти партнирам подобаващо. Чувствах се като неопитния в самолета!

АЛЕКСАНДЪР: При мен имаше същото притеснение относно играта, защото това е от първите филми, в които играя. Тъй като нямам опит, аз изхождам от това, което знам за живота и за себе си и функционирам малко по-спонтанно. Мисля, че по време на снимките успяхме да изговорим много неща и когато стигнахме до снимките на последната сцена, която е в апартамента, се бяхме намерили.

ИВАН: Никога не се бях целувал на сцената или в живота с момче досега.

АЛЕКСАНДЪР: Всъщност в сцената, в която се целуваме също така те изритах доста силно! Заболя ли те?

ИВАН: Честно казано, не помня. Не ме заболя толкова много в сравнение с вчера, когато ми счупиха носа. Болката беше по-гадна *смее се*.

АЛЕКСАНДЪР: Аз тогава много се притесних! Снимахме по време на първите студени дни от зимата и аз бях по чоропогащник и едно палто и докато от хотел "Родина" стигнахме до площад "Македония"… Беше 5 часа и си спомням как пресичах улицата на Руски паметник с палтото. Имаше хора с коли, които сигурно са си казвали “какво е това голямо момиче?!”

ИВАН: Помня добре! Тези кадри не влязоха, но поне се разходихме. Хубавото е, че най-тежките сцени ги снимахме на края на деня, когато бяхме най-изморени. Нали знаеш, че казват, че актьорът си изкарва хляба в близките кадри? Като работа ти остават най-важните сцени, където най-вече трябва да си вътре. Най-важните неща оставаха последни, което май се случва така винаги. 

По принцип в този филм има нещо близко между теб и ролята ти. Доколко това те приснява, когато трябва да откриеш нещо лично от себе си във филм? Има ли част от теб, която искаш да запазиш и не искаш да показваш на хората?

АЛЕКСАНДЪР: Винаги съм вярвал, че да споделям себе си е много важна част от моето съществуване. За мен този филм беше шанс да направя ретроспекция. Не конкретно на същата ситуация, но на сходна такава. Дори когато сме си говорили по отношение на проблемите, които съм имал като хомосексуален човек, имах шанса да видя тази история по по-различен начин. Моята сходна история се беше случила преди 10 години и филмът ми даде шанса да погледна малко назад и да вляза отново в тази ситуация, за да видя реално къде съм аз.

Тогава бях много зависим от усещанията, които съм изпитал в тази ситуация, в минал момент, и за мен беше важно да я изживея, защото това е единственото нещо, на което разчитах, за да дам част от себе си и да предам цялото си изживяване през това, което ще видят хората. Доколко това ще се разбере или не, не ме притеснява.

Притеснява ме тази ситуация относно човека, който е бил в нея. За мен конфиденциалността на личните отношения и нещата, които ми се случват, винаги е била много важна. Винаги ме е притеснявало да не разочаровам някого относно нашата интимност или личната ни комуникация, която между двама души винаги е много специална и различна.

ИВАН: Доколкото разбрах си искал чрез биографията ти да помогнеш на плътността на образа, а и да помогнеш лично на себе си да израснеш в ситуацията, в която си бил. И да стане някаква симбиоза?

АЛЕКСАНДЪР: Да, винаги се стремя да преживея нещо, да надградя себе си като човек, да разбера повече за мен. Може би това е основната ми линия за преживяване като артист. Вкарвам се в ситуация, в която мога да изляза от себе си и да нямам тези ограничения. Каквото и да си говорим, играейки си с някои идентичности, те могат да ни дадат шанс да излезем от своята собствена рамка и да я надградим.

Очаквайте втора част от разговора им съвсем скоро.

"Байкал" е свободен за гледане до утре сутрин в платформата Кинематограф.BG.

Последвайте Out.bg в Facebook и Instagram за още новини.